В МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА КНИГАТА И ЧЕТЕНЕТО 23.04 ЕДИН МАТЕРИАЛ ЗА РАЗМИСЪЛ, ЛЮБЕЗНО ПРЕДОСТАВЕН НИ ОТ ГОСТ ЖУРНАЛИСТ
За съвременната българщина
Мнозина българи упорито съдействат за утвърждаването на негативния имидж на нашата нация в европейското семейство. Отвътре им идва да опетняват всичко българско. Такива прояви не са прецедент в нашата история, но пък измеренията, които обхващат, са малко по-големички от тези, в които се вихреше негативната сила преди. Парадоските в активния живот, които водят мнозина, не биха могли да се изброят с добре познатите ни цифри, но това не пречи дори малка част от тях да бъдат изведени на показ, но не за да осъждат нечии нрави и действия, а просто да се направи опит българинът да поеме в правилната посока. Разбира се, ако таи желание да промени статуквото си.
Да започнем от критиките. Отваряш вестник или електронното му издание и с огромни букви прочиташ как Найджъл Фараж говори колко зле е положението в България и как ако по някаква линия бил българин, щял вече да си стяга куфарите. Това не е решение на проблема, това е игнорирането му. А ако хабим енергия за констатиране на неизправности, а не я оползотворяваме в оправянето им, то ние далеч не живеем в цивилизационен свят, в който основен постулат е рационалното мислене. Добре. Да оставим евроскептикът да всява смут сред българския народ, нека си говори, това го прави добре. Но да погледнем нещо същински важно за нашето развитие. Поглеждаш на втората страница на вестника и естествено, виждаш любителска статия, озаглавена „До кога българите ще подкрепят разврата и глупостта?” Дотогава, докато се появяват такива статии. Едни от основните източници на напрежение и негативна нагласа са точно статии от такъв род. Статии с много въпроси, но без нито един конкретен отговор. Статии с безброй думи, но неказващи абсолютно нищо. Това само по себе си е проява на глупост. Защото мъдрият знае кога да мълчи, а глупавият не спира да говори, защото смята, че той е носител на истината. Сега ще се намери някой, който да каже, че „трябва да има хора, които да изобличават несправедливостите и недоразуменията в страната”. Да, трябва да има ясно изразена гражданска позиция, но да не е граничеща с първичността на инстинкта, защото най-лесно е да бъдеш съдник.
Сигурна съм, че корените на българите не са в тракийската или славянската култура, българите са потомци на красивите хамелеони. Така умело се преобразяват според ситуацията, че дори самите те не се познават след промяната. Да попишем малко за патриотите, които до вчера бяха почитатели на турските сериали, но изведнъж станаха върли врагове на тези „нискокачествени кинопродукции”. Метаморфозата е просто умопомрачителна! С какъв ентусиазъм чакаше поредната доза забранен плод, а днес с какъв циничен език говориш за баташкото клане и турската жестокост. Средностатистическият българин подкрепя подобни журналистически подвизи, защото е лишен от по-обективен поглед за случващото се. Не подценявам интелекта на българите, ни най-малко.
Дойде време и за тълкувание на епичната фраза „на мене да не ми е добре, ама и на Вуте да не му е добре”. Не е истина как това култово откровение описва в детайлност манталитета на българите! По този повод ще използвам един нашумял пример. „Пайнер” спечели европроект. В ушите на интелектуалите от най-висша степен самото изречение звучи оксиморонно. Как „Пайнер” ще вземе пари от Европа за развитие. Кой си позволи да даде на Пайнера пари? А за театъра, а за поп музиката, а за културата в България, кой ще даде? Още преди да е излязла информацията в медийното пространство, започнаха критиките и изумленията, подхранени с гняв и ярост. Като спрете парите за Пайнера, българите няма да спрат да слушат чалга. В нашата страна тази музика е доказала устойчивостта си. Развратни чалга фурии, с IQ по-ниско от най-ниското, безсъдържателни текстове... вие си ги пожелахте. Нямате право да ги критикувате. Културата на народа е такава, какъвто е той самият. Стана модерно у нас да се говори за КУЛТУР(А)ИЗЪМ. За да си културен, трябва да критикуваш чалгата, това със сигурност ще ти осигури статут на човек от висшата класа (не по пари, а по акъл). Но защо българите не погледнат по-глобално. Тези пари няма да отидат в Пайнера, но няма и да отидат в театъра, а ще отидат, например, в съседска Румъния, където ще ги развихрят с не-чалга песни. Българският имидж отива по дяволите, но не защото Комисията ни е съставила отново доклад, а защото ние накарахме Комисията да ни порицае в поредния отчет. Скандалът се разпространи из Европа като чума. Българи „хранят” българи. Съвсем не слушам чалга, но от позицията на обективността, която всеки разумен човек би трябвало да може да съзре, фактите са такива. С този скандал не се постигна спиране на тази некултурна субкултура, а единствено продължаваме да изглеждаме в очите на т.нар. европейци байганьовци.
Сигурна съм, че ако у нас друг стил музика вървеше, магнатът Митко Пайнера щеше да спонсорира и развива точно нея. Но май е крайно време да се примирим с реалността, защото само пропиляваме излишно време, за да говорим за нещо, което не е кандидат за ЮНЕСКО. Човекът е бизнесмен, иска да изкарва пари и го прави с това, което се продава.
Но българите умеят да ценят родното! Те с такава възхита говорят за героичността на Ботев, Вазов, прекланят се пред таланта им, поднасят "адмирации", без дори да са прочели едно тяхно произведение. Колко е умен българинът, а? Изглежда, че е закърмен със стиховете на народните поети. Няма я потребността от истинското знание, има само необходимост от демонстриране на завиден запас от цитати и имена на български герои. Тук изниква още един парадокс. Как тези, които критикуват младежта, че слуша чалга (а в същото време те самите кършат тела под ориенталски ритми), я осъждат и че не знае и не чете достатъчно. Е да, ама не. Днешните млади българи четат, колкото и нелепо да звучи това. Те са развили много повече качества и способности, отколкото всички, които изсипват непрекъснати критики.
Друга любима тема на критиците е политиката. Ей, ако не беше тая калпава политика, нямаше да имаме вестници. Защо ни е такава политиката? Чалгата! Мафията! Ограбиха ни! Е хайде, дим да ви няма.
Ама знаете, че в чужбина няма да ви е по-добре. Вие си „обичате родината, но мразите държавата”. (Която сами създадохте.) Затова мълчете и оставете да ви доограбят. Говорете с клишета и заучени фрази, ама така заучени, че даже насън ги рецитирате. Докато манталитетът е такъв, всичко ще е прецакано. По-скоро системата ще ни прецква. Трябва да настъпи масова промяна в разума, за да се отворят и за нас затворените врати. Докато мразим всичко българско, (ама не, ние сме патриоти, обичаме го), няма да има напредък; докато работим един срещу друг (ама сме колеги и работим в екип), е няма да получим мечтания резултат.
Това не е пътят, по който трябва да вървим, за да изградим една достойна нация и да възвърнем така желания авторитет от патриотите, който те самите погубват, без да разбират, че и те са виновни.
КНЯЗ ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ МИШКИН, ПО-ПОЗНАТ КАТО ИДИОТ
Мнозина българи упорито съдействат за утвърждаването на негативния имидж на нашата нация в европейското семейство. Отвътре им идва да опетняват всичко българско. Такива прояви не са прецедент в нашата история, но пък измеренията, които обхващат, са малко по-големички от тези, в които се вихреше негативната сила преди. Парадоските в активния живот, които водят мнозина, не биха могли да се изброят с добре познатите ни цифри, но това не пречи дори малка част от тях да бъдат изведени на показ, но не за да осъждат нечии нрави и действия, а просто да се направи опит българинът да поеме в правилната посока. Разбира се, ако таи желание да промени статуквото си.
Да започнем от критиките. Отваряш вестник или електронното му издание и с огромни букви прочиташ как Найджъл Фараж говори колко зле е положението в България и как ако по някаква линия бил българин, щял вече да си стяга куфарите. Това не е решение на проблема, това е игнорирането му. А ако хабим енергия за констатиране на неизправности, а не я оползотворяваме в оправянето им, то ние далеч не живеем в цивилизационен свят, в който основен постулат е рационалното мислене. Добре. Да оставим евроскептикът да всява смут сред българския народ, нека си говори, това го прави добре. Но да погледнем нещо същински важно за нашето развитие. Поглеждаш на втората страница на вестника и естествено, виждаш любителска статия, озаглавена „До кога българите ще подкрепят разврата и глупостта?” Дотогава, докато се появяват такива статии. Едни от основните източници на напрежение и негативна нагласа са точно статии от такъв род. Статии с много въпроси, но без нито един конкретен отговор. Статии с безброй думи, но неказващи абсолютно нищо. Това само по себе си е проява на глупост. Защото мъдрият знае кога да мълчи, а глупавият не спира да говори, защото смята, че той е носител на истината. Сега ще се намери някой, който да каже, че „трябва да има хора, които да изобличават несправедливостите и недоразуменията в страната”. Да, трябва да има ясно изразена гражданска позиция, но да не е граничеща с първичността на инстинкта, защото най-лесно е да бъдеш съдник.
Сигурна съм, че корените на българите не са в тракийската или славянската култура, българите са потомци на красивите хамелеони. Така умело се преобразяват според ситуацията, че дори самите те не се познават след промяната. Да попишем малко за патриотите, които до вчера бяха почитатели на турските сериали, но изведнъж станаха върли врагове на тези „нискокачествени кинопродукции”. Метаморфозата е просто умопомрачителна! С какъв ентусиазъм чакаше поредната доза забранен плод, а днес с какъв циничен език говориш за баташкото клане и турската жестокост. Средностатистическият българин подкрепя подобни журналистически подвизи, защото е лишен от по-обективен поглед за случващото се. Не подценявам интелекта на българите, ни най-малко.
Дойде време и за тълкувание на епичната фраза „на мене да не ми е добре, ама и на Вуте да не му е добре”. Не е истина как това култово откровение описва в детайлност манталитета на българите! По този повод ще използвам един нашумял пример. „Пайнер” спечели европроект. В ушите на интелектуалите от най-висша степен самото изречение звучи оксиморонно. Как „Пайнер” ще вземе пари от Европа за развитие. Кой си позволи да даде на Пайнера пари? А за театъра, а за поп музиката, а за културата в България, кой ще даде? Още преди да е излязла информацията в медийното пространство, започнаха критиките и изумленията, подхранени с гняв и ярост. Като спрете парите за Пайнера, българите няма да спрат да слушат чалга. В нашата страна тази музика е доказала устойчивостта си. Развратни чалга фурии, с IQ по-ниско от най-ниското, безсъдържателни текстове... вие си ги пожелахте. Нямате право да ги критикувате. Културата на народа е такава, какъвто е той самият. Стана модерно у нас да се говори за КУЛТУР(А)ИЗЪМ. За да си културен, трябва да критикуваш чалгата, това със сигурност ще ти осигури статут на човек от висшата класа (не по пари, а по акъл). Но защо българите не погледнат по-глобално. Тези пари няма да отидат в Пайнера, но няма и да отидат в театъра, а ще отидат, например, в съседска Румъния, където ще ги развихрят с не-чалга песни. Българският имидж отива по дяволите, но не защото Комисията ни е съставила отново доклад, а защото ние накарахме Комисията да ни порицае в поредния отчет. Скандалът се разпространи из Европа като чума. Българи „хранят” българи. Съвсем не слушам чалга, но от позицията на обективността, която всеки разумен човек би трябвало да може да съзре, фактите са такива. С този скандал не се постигна спиране на тази некултурна субкултура, а единствено продължаваме да изглеждаме в очите на т.нар. европейци байганьовци.
Сигурна съм, че ако у нас друг стил музика вървеше, магнатът Митко Пайнера щеше да спонсорира и развива точно нея. Но май е крайно време да се примирим с реалността, защото само пропиляваме излишно време, за да говорим за нещо, което не е кандидат за ЮНЕСКО. Човекът е бизнесмен, иска да изкарва пари и го прави с това, което се продава.
Но българите умеят да ценят родното! Те с такава възхита говорят за героичността на Ботев, Вазов, прекланят се пред таланта им, поднасят "адмирации", без дори да са прочели едно тяхно произведение. Колко е умен българинът, а? Изглежда, че е закърмен със стиховете на народните поети. Няма я потребността от истинското знание, има само необходимост от демонстриране на завиден запас от цитати и имена на български герои. Тук изниква още един парадокс. Как тези, които критикуват младежта, че слуша чалга (а в същото време те самите кършат тела под ориенталски ритми), я осъждат и че не знае и не чете достатъчно. Е да, ама не. Днешните млади българи четат, колкото и нелепо да звучи това. Те са развили много повече качества и способности, отколкото всички, които изсипват непрекъснати критики.
Друга любима тема на критиците е политиката. Ей, ако не беше тая калпава политика, нямаше да имаме вестници. Защо ни е такава политиката? Чалгата! Мафията! Ограбиха ни! Е хайде, дим да ви няма.
Ама знаете, че в чужбина няма да ви е по-добре. Вие си „обичате родината, но мразите държавата”. (Която сами създадохте.) Затова мълчете и оставете да ви доограбят. Говорете с клишета и заучени фрази, ама така заучени, че даже насън ги рецитирате. Докато манталитетът е такъв, всичко ще е прецакано. По-скоро системата ще ни прецква. Трябва да настъпи масова промяна в разума, за да се отворят и за нас затворените врати. Докато мразим всичко българско, (ама не, ние сме патриоти, обичаме го), няма да има напредък; докато работим един срещу друг (ама сме колеги и работим в екип), е няма да получим мечтания резултат.
Това не е пътят, по който трябва да вървим, за да изградим една достойна нация и да възвърнем така желания авторитет от патриотите, който те самите погубват, без да разбират, че и те са виновни.
КНЯЗ ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ МИШКИН, ПО-ПОЗНАТ КАТО ИДИОТ
НОВИ УСПЕХИ
Нашата гимназия продължава да излъчва можещи и знаещи деца на национално ниво. Оказва се, че самоковци и най-вече учениците с професионално направление определено имаме какво да покажем. А и какъв по-голям успех за едно училище от успелите му ученици? В ПГТ има много такива талантливи деца, както вече ви казахме и показагме, но това не е всичко. Ето и новата ни „порция” успехи за вас:
1. Върнаха се от националното състезание в Пловдив, най-добрият сервитьор (Мирослав Попов) и най-добрата барманка (Танита Първанова). Всичко по техни думи е минала отлично, но резултати все още чакаме, като си признават скромно, че е имало и леки, почти незабележими грешки, но похвалите са били в пъти повече, а оценките доста високи. Отново повод за гордост, независимо от предстоящите резултати. Професионална гимназия по туризъм ви благодари!
2. Ученичка от ПГТ е класирана на национална олимпиада по география и икономика. Ученичката е Елена Кочова от 11 „а” клас, която изкара 150 точки на олимпиадата на местно ниво в града. Следващите успехи я очакват на 27-ми и 28-ми април, когато е националната олимпиада. Предстои й сериозно учене. Стискаме палци!
3. Още една ученичка е класирана на национална олимпиада, но този път по руски език. Ученичката от 10 „б” клас – Ивелина Славева от 3 години насам има навика да се класира на национална олимпиада по руски език. Е, и тази година задържа стандарта си високо и успя да се класира. Очакваме същите успехи и тази година и желаем искрен успех. Благодарим, че ни направи отново горди.
1. Върнаха се от националното състезание в Пловдив, най-добрият сервитьор (Мирослав Попов) и най-добрата барманка (Танита Първанова). Всичко по техни думи е минала отлично, но резултати все още чакаме, като си признават скромно, че е имало и леки, почти незабележими грешки, но похвалите са били в пъти повече, а оценките доста високи. Отново повод за гордост, независимо от предстоящите резултати. Професионална гимназия по туризъм ви благодари!
2. Ученичка от ПГТ е класирана на национална олимпиада по география и икономика. Ученичката е Елена Кочова от 11 „а” клас, която изкара 150 точки на олимпиадата на местно ниво в града. Следващите успехи я очакват на 27-ми и 28-ми април, когато е националната олимпиада. Предстои й сериозно учене. Стискаме палци!
3. Още една ученичка е класирана на национална олимпиада, но този път по руски език. Ученичката от 10 „б” клас – Ивелина Славева от 3 години насам има навика да се класира на национална олимпиада по руски език. Е, и тази година задържа стандарта си високо и успя да се класира. Очакваме същите успехи и тази година и желаем искрен успех. Благодарим, че ни направи отново горди.
НЕКА ГОВОРИМ С РОСЕН ПЕТРОВ, НЕ С НЕГОВА АСИСТЕНТКА ЗА ....
8 април 2013. Един обикновен необикновен ден за нас - учениците от осми клас на Професионална гимназия по туризъм. Питате се защо? Защото имахме много специални гости.
Всичко тръгна по време на голямото междучасие. Аз и още няколко мои съученички решихме да отидем до Била, но се забавихме мъничко и закъсняхме за час по английски език при госпожа Заркина. Попитахме я дали може да останем в час и тя ни позволи, но каза да се отърмвем от храната и да се държим добре, защото ще ни посетят много специални гости. Първоначално си помислих, че директорът на училището ни ще дойде на посещение, за да види как се справяме, но след това заместник- директорът г-жа Деянова дойде и ни каза да се държим сериозно, защото нашата дисциплина се отразява върху потенциала на госпожа Заркина и не бива да я излагаме, защото тя е много важен човек за училището ни, града ни и дори за България. В този момент ние всички се спогледахме и се питахме какво се случва или какво предстои да се случи.
Няколко минути след като госпожа Деянова излезе от стаята, влезе една млада жена, а след нея мъж, който носеше камера, на която имаше етикет с емблемата на БТВ. Ние всички бяхме много учудени, но продължавахме да работим по задачите, които госпожа Заркина ни беше възложила.
Докато ние работехме, мъжът с камерата обикаляше стаята, снимайки всеки един от нас. За нас това беше доста некомфортно, но продължавахме да се опитваме да се държим нормално.
След като часът ни свърши, госпожа Заркина ни помоли да останем още няколко минутки, защото трябваше да вземат интервю от няколко мои съученици. Госпожата определи кои да бъдат тези ученици. Всъщност всеки го беше срам да се покаже пред камерата, но някак си намериха смелост и застанаха пред обектива.
Това беше наистина много интересно и различно преживяване за нас.
След часа операторът и репортерката взеха интервю от тримата смелчаци. Питаха ги какво мислят за госпожа Заркина и на какво ги е научила тя. Не чух отговорите (може би са били похвални), за да не бъда обвинена в подслушване, но съм сигурна, че една част ще чуя в предаването на г- Петров.
След като интервюто свърши, заваляха въпроси към госпожата от мои съученици, загрижени за това в какво шоу участвахме. Госпожа Заркина обясни, че покрай нея сме станали звезди в рубриката „Чужденци в България“,.
Впоследствие денят ни премина в коментари на преживяването.
Все още чакаме обаждане от екипа на БТВ, за да разберем кога ще бъде излъчването на репортажа, който направи нашия ден много различен.
Ваня Мартинова
Всичко тръгна по време на голямото междучасие. Аз и още няколко мои съученички решихме да отидем до Била, но се забавихме мъничко и закъсняхме за час по английски език при госпожа Заркина. Попитахме я дали може да останем в час и тя ни позволи, но каза да се отърмвем от храната и да се държим добре, защото ще ни посетят много специални гости. Първоначално си помислих, че директорът на училището ни ще дойде на посещение, за да види как се справяме, но след това заместник- директорът г-жа Деянова дойде и ни каза да се държим сериозно, защото нашата дисциплина се отразява върху потенциала на госпожа Заркина и не бива да я излагаме, защото тя е много важен човек за училището ни, града ни и дори за България. В този момент ние всички се спогледахме и се питахме какво се случва или какво предстои да се случи.
Няколко минути след като госпожа Деянова излезе от стаята, влезе една млада жена, а след нея мъж, който носеше камера, на която имаше етикет с емблемата на БТВ. Ние всички бяхме много учудени, но продължавахме да работим по задачите, които госпожа Заркина ни беше възложила.
Докато ние работехме, мъжът с камерата обикаляше стаята, снимайки всеки един от нас. За нас това беше доста некомфортно, но продължавахме да се опитваме да се държим нормално.
След като часът ни свърши, госпожа Заркина ни помоли да останем още няколко минутки, защото трябваше да вземат интервю от няколко мои съученици. Госпожата определи кои да бъдат тези ученици. Всъщност всеки го беше срам да се покаже пред камерата, но някак си намериха смелост и застанаха пред обектива.
Това беше наистина много интересно и различно преживяване за нас.
След часа операторът и репортерката взеха интервю от тримата смелчаци. Питаха ги какво мислят за госпожа Заркина и на какво ги е научила тя. Не чух отговорите (може би са били похвални), за да не бъда обвинена в подслушване, но съм сигурна, че една част ще чуя в предаването на г- Петров.
След като интервюто свърши, заваляха въпроси към госпожата от мои съученици, загрижени за това в какво шоу участвахме. Госпожа Заркина обясни, че покрай нея сме станали звезди в рубриката „Чужденци в България“,.
Впоследствие денят ни премина в коментари на преживяването.
Все още чакаме обаждане от екипа на БТВ, за да разберем кога ще бъде излъчването на репортажа, който направи нашия ден много различен.
Ваня Мартинова
ПРЕДСТАВЯНЕ КНИГАТА НА СИЯЙНА "ЛУННИ МОМИЧЕТА"
В четвъртък в Общинска библиотека "Паисий Хилендарски" бе представена повестта "Лунни момичета" на Сияйна от 9 а клас. Това е първата издадена книга на младата авторка, но в личния й архив отлежават още десетки стихотворения.
Събитието бе открито от Албена Ихтиманска, главен библиотекар. Иван Ненов, председател на литературния клуб представи книгата и авторката. Като отличителна стилова черта на повестта Ненов посочи диалогичността, така характерна за темперамента на младото поколение, нетърпящо особено описания, прелюдии и въведения в художествената обстановка. Той пожела на момичето да открие за себе си света на книгите и да потъва все по-често в него.
Сияйна от свое име благодари на Яшар Демирев, без чиято помощ и подкрепа не би могла да издаде творбата си. Последваха въпроси към девойката, свързани с това коя е любимата й книга (оказа се, че няма такава); с моментите на вдъхновение, с идейния замисъл на сюжета и т.н.
Зрител помоли да бъде прочетен ключов откъс от повестта. Сияйна избра финала на книжката си и разчувства слушателите с драматичната ситуация на разплата между героите.
Вечерта завърши с много пожелания и цветя!
"Лунните момичета" е малка книжчица с вълнуваща история за шест най-добри приятелки и тяхната голяма мечта. Главната героиня, Ангелина, е изоставено дете, което се впуска да търси родителите си. И ги намира, но развръзката е неочаквана. А ето я и веселата част: момичетата отиват в Мадрид и там ... О, не, не, не, не мисля да ви разказвам за приключението, през което преминават. Ако ви е станало интересно, вземете си книгата и разберете сами, не ми се сърдете.
А сега можем само да пожелаем на Сияйна да продължи да пише толкова интересни и вълнуващи истории. УСПЕХ!
Йорданка Василиева
Събитието бе открито от Албена Ихтиманска, главен библиотекар. Иван Ненов, председател на литературния клуб представи книгата и авторката. Като отличителна стилова черта на повестта Ненов посочи диалогичността, така характерна за темперамента на младото поколение, нетърпящо особено описания, прелюдии и въведения в художествената обстановка. Той пожела на момичето да открие за себе си света на книгите и да потъва все по-често в него.
Сияйна от свое име благодари на Яшар Демирев, без чиято помощ и подкрепа не би могла да издаде творбата си. Последваха въпроси към девойката, свързани с това коя е любимата й книга (оказа се, че няма такава); с моментите на вдъхновение, с идейния замисъл на сюжета и т.н.
Зрител помоли да бъде прочетен ключов откъс от повестта. Сияйна избра финала на книжката си и разчувства слушателите с драматичната ситуация на разплата между героите.
Вечерта завърши с много пожелания и цветя!
"Лунните момичета" е малка книжчица с вълнуваща история за шест най-добри приятелки и тяхната голяма мечта. Главната героиня, Ангелина, е изоставено дете, което се впуска да търси родителите си. И ги намира, но развръзката е неочаквана. А ето я и веселата част: момичетата отиват в Мадрид и там ... О, не, не, не, не мисля да ви разказвам за приключението, през което преминават. Ако ви е станало интересно, вземете си книгата и разберете сами, не ми се сърдете.
А сега можем само да пожелаем на Сияйна да продължи да пише толкова интересни и вълнуващи истории. УСПЕХ!
Йорданка Василиева
МЕСЕЦЪТ НА ВАКАНЦИЯТА
ГОРЕЩИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ИТАЛИЯ
„Вулканът Етна е едно от местата, които ще помня докато съм жив“ – така започна да описва впечатленията си един от участниците в проекта Коменски, посетил Италия. На 17.03.2013г. четирима ученици - Симеон, Георги, Зорница и Милена - от Професионална гимназия по туризъм, заедно с предподавателите ни по български и английски език – г-жа Хаджийска и г-жа Димитрова отпътувахме от летище София за Катания – град на о-в Сицилия. Тръпката беше огромна. Не знаехме нито къде отиваме, нито какви хора ще срещнем.
Работната среща
Изненадата – още по-невероятна. На летището в Катания чакаха „новите“ ни семейства. Дозата притеснение личеше във всички ни, но домакините ни устроиха такова топло посрещане, че цялата умора и несигурност останаха на заден план. Всеки от участниците тръгна към къщата на приемното си семейство в Ачиреале (малко градче, близо до Катания) , където ги очакваше традиционен италиански обяд и много, много незабравими мигове.
На следващия ден всички тимове (България, Италия, Полша, Германия, Латвия, Гърция и Испания) се събрахме в училището-домакин, всеки представи чрез презентации страната си – типичен климат, природа и култура. Нашите момчета и момичета (в чиито семейства бяхме настанени) бяха неотлъчно до нас. Развеждаха ни из училището, приличащо на храм, запознаваха ни със съучениците си и в очите им се четеше радостта и ентусиазма от тази наша среща.
На следващия ден всички тимове (България, Италия, Полша, Германия, Латвия, Гърция и Испания) се събрахме в училището-домакин, всеки представи чрез презентации страната си – типичен климат, природа и култура. Нашите момчета и момичета (в чиито семейства бяхме настанени) бяха неотлъчно до нас. Развеждаха ни из училището, приличащо на храм, запознаваха ни със съучениците си и в очите им се четеше радостта и ентусиазма от тази наша среща.
Е
През всичките пет дни от нашия престой в Италия имаше програма, която следваха всички участници. Събирахме се сутрин в училището, а оттам с автобус посещавахме най-забележителните места в района. Точно тогава получихме невероятната въможност да общуваме с наши връстници на един език и да осъзнаем,
че всички сме част от голямото европейско семейство.
След обобщение на преживяното от участниците от нашето училище установихме, че има почти едни и същи неща, направили ни най-силно впечатление. Това, което със сигурност няма да забравим никога, е вулканът Етна, впечатляващата архитектура и многобройните катедрали, символ на вярата и религията на сицилианци, цитрусовите плодове и огромните площи зеленина, които не могат да останат незабелязани. Сиракуза, Катания, Ачиреале – градове със страхотен облик, издаващ култуарата и историята им, но и градове, чиито жители, смея да твърдя, не водят по-различен начин на живот от българите.
Очевидно беше (колкото и да го отричаха някои представители на домакините), че между Италия и нашата мила родина има доста сходства.
че всички сме част от голямото европейско семейство.
След обобщение на преживяното от участниците от нашето училище установихме, че има почти едни и същи неща, направили ни най-силно впечатление. Това, което със сигурност няма да забравим никога, е вулканът Етна, впечатляващата архитектура и многобройните катедрали, символ на вярата и религията на сицилианци, цитрусовите плодове и огромните площи зеленина, които не могат да останат незабелязани. Сиракуза, Катания, Ачиреале – градове със страхотен облик, издаващ култуарата и историята им, но и градове, чиито жители, смея да твърдя, не водят по-различен начин на живот от българите.
Очевидно беше (колкото и да го отричаха някои представители на домакините), че между Италия и нашата мила родина има доста сходства.
Пица парти
Последната вечер, разбираемо, беше най-вълнуваща и емоционална. Между нас нямаше нито езикова, нито културна бариера. Всички бяхме станали приятели за един миг. Пяхме, танцувахме и се смяхме заедно, запечатвахме най-хубавите си спомени в снимки и в очите на всички се четяха сълзи – съзли на радост и в същото време на нежеланата, но незибежна раздяла.
Проектът Коменски не е само начин за професионално развитие на младите хора, това е метод за създаване на истински приятелства, които са доказателство за това, че в модерния нов свят разделението и дистанцията между отделните народи биха могли да бъдат предодолени, стига да имат общи каузи, по които да обединяват усилията си.
Милена
Проектът Коменски не е само начин за професионално развитие на младите хора, това е метод за създаване на истински приятелства, които са доказателство за това, че в модерния нов свят разделението и дистанцията между отделните народи биха могли да бъдат предодолени, стига да имат общи каузи, по които да обединяват усилията си.
Милена
НАГРАДИ В ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Трескавата подготовка преди състезанието не бе усетена само от състезателите, а и от цялото училище. Избраните ученици, които бяха натоварени с отговорната задача да ни представят на високо (отлично) ниво на състезанието се готвеха седмици преди това. И за да ми повярвате, че е било истинска подготовка, ще използвам думите на нашия сервитьор Миро: „Е, как се подготвихме!? Анелия по цял ден готвеше, а аз сервирах, ха-ха”
Както вече споменахме, трима ученици от Професионална гимназия по туризъм заслужиха в училищно, след оспорвано състезание да ни представят във Велинград (хотел Св. Спас *****), между 21 отбора при екип от готвач и сервитьор и 12 участници при барманите. Това бяха: Мирослав Попов от 12-ти „а” клас (сервитьор), Танита Първанова от 11-ти „а” клас (барман) и Анелия Методиева от 11-ти „б” клас (готвач).
Нашата гимназия винаги се е доказвала като едно изключително добре работещо училище, развиващо учениците си професионално, а и не само – и този път доказахме както качеството на обучение, така и високата степен на преподаване от страна на нашите учители и най-вече ентусиазираните и можещи ученици. Повод за гордост са: 6-тото място на Танита в състезанието за млади бармани, 4-тото място на Мирослав в състезанието за млади сервитьори и Анелия, която за съжаление е останала некласирана, но се представи отлично. Предстои Национално състезание в Пловдив, което ще се проведе в периода 18-ти – 20-ти април, за което са класирани Танита и Мирослав – стискаме палци и вярваме в големите ви успехи!
Нашата гордост извира от всякъде, но оказва се, участниците имат големи амбиции и са силно ентусиазирани, защото ми заявиха: „Представихме се добре, но винаги може повече!” Е, чакаме тогава 1-ви места от Националното! Съветът на най-добрите ни професионалисти: „Трябва да се участва в такива състезания, училището дава необходимите знания, стига да иска някои да ги получи. И най-вече, нека популяризираме ПГТ, всеки иска училището му да е познато с високото си ниво на обучение, нали?”
Като за финал, нека ви споделя една тайна, подсказана ми от участниците – с Мирослав ще участва друга готвачка?! Коя ли е тя? Почудете се малко, и аз не знам, но ще разберем! Задействаме разследващата журналистика! И все пак, които и да са нашите представители - УСПЕХ, гордеем се с вас!
ЕДИН СПОМЕН ОТ ВРЕМЕНАТА, В КОИТО И АЗ УЧАСТВАХ
Както вече споменахме, трима ученици от Професионална гимназия по туризъм заслужиха в училищно, след оспорвано състезание да ни представят във Велинград (хотел Св. Спас *****), между 21 отбора при екип от готвач и сервитьор и 12 участници при барманите. Това бяха: Мирослав Попов от 12-ти „а” клас (сервитьор), Танита Първанова от 11-ти „а” клас (барман) и Анелия Методиева от 11-ти „б” клас (готвач).
Нашата гимназия винаги се е доказвала като едно изключително добре работещо училище, развиващо учениците си професионално, а и не само – и този път доказахме както качеството на обучение, така и високата степен на преподаване от страна на нашите учители и най-вече ентусиазираните и можещи ученици. Повод за гордост са: 6-тото място на Танита в състезанието за млади бармани, 4-тото място на Мирослав в състезанието за млади сервитьори и Анелия, която за съжаление е останала некласирана, но се представи отлично. Предстои Национално състезание в Пловдив, което ще се проведе в периода 18-ти – 20-ти април, за което са класирани Танита и Мирослав – стискаме палци и вярваме в големите ви успехи!
Нашата гордост извира от всякъде, но оказва се, участниците имат големи амбиции и са силно ентусиазирани, защото ми заявиха: „Представихме се добре, но винаги може повече!” Е, чакаме тогава 1-ви места от Националното! Съветът на най-добрите ни професионалисти: „Трябва да се участва в такива състезания, училището дава необходимите знания, стига да иска някои да ги получи. И най-вече, нека популяризираме ПГТ, всеки иска училището му да е познато с високото си ниво на обучение, нали?”
Като за финал, нека ви споделя една тайна, подсказана ми от участниците – с Мирослав ще участва друга готвачка?! Коя ли е тя? Почудете се малко, и аз не знам, но ще разберем! Задействаме разследващата журналистика! И все пак, които и да са нашите представители - УСПЕХ, гордеем се с вас!
ЕДИН СПОМЕН ОТ ВРЕМЕНАТА, В КОИТО И АЗ УЧАСТВАХ