Есета 2010
Светът на ученика и доброто в него - сборник с есета | |
File Size: | 269 kb |
File Type: |
МОЛЪТ ГОРИ
Случи се най-ужасното бедствие, което можеше да предизвика бурни реакции, разочарования, паника и до голяма степен вниманието на всички медии и хора в 21 век – горящ мол.
След всички подпалени коли, нашумелите през годината така наречени „пиромани”, запалени предприятия и пожарите в горите през лятото се запали и най-милото на хората днес – Молът. Дали има нещо общо това, че според китайския хороскоп тази година е годината на дракона – не знам, но сякаш истински дракон бълва огън непрестанно и всичко около нас гори с нестихващи пламъци.
Този път обаче нямаше неразбрали за случилото се. Това събитие до толкова привлече човешките погледи, че с теориите за палежа се създадоха немислими сценарии за филми от рода на „От местопрестъплението”. Сам ли се подпали Молът? Има ли заподозрян? Дъждът ли е виновен за палежа? Е, тъжете мили хора за горящия великан, препълнен с всичко издигнато в култ сред обществото (за да се вписва в него всеки по най-добрия начин!), проснат като величествен замък, в който още с влизането си незабавно се превръщаме в принцове и принцеси (като дори не са ни нужни тикви, нито вълшебства и феи), защото така е речено от модата, хората и времето, в които всички ние живеем. Плачете за пропуснатия ежедневен „шопинг”, докато в страната ни царят проблемите, невиждани и далечни от този на може би единственото добре работещо средство за изкарване на пари в страната –Молът.
Трябва ли обаче да обръщаме толкова внимание на събитие, непредизвикало жертви, случвало се не веднъж и два пъти, евакуацията на което е минала просто перфектно (след всички новини около събитието на това бе най-твърдо наблегнато, вероятно, за да покажат на всички ни как не сме народ, който, както се твърди, не реагира подобаващо по време на бедствия, а може би целта е била да се покаже квалифицирания персонал и добрата работа в търговския център – въпреки палежа?!) Медиите в страната толкова бързо разпространиха интригуващата новина (с до голяма степен абсурдни интервюта и открития) сред обществото, че за дълго бе и най-коментираната. Моловете са толкова много, а продължават да се строят, хората са безработни и безпарични, а всички могат да се похвалят с нова фото сесия на огледалото в асансьора и на ескалатора, или пък някоя нова дрешка (за запълване на пропуснатото в колекцията), всяка екскурзия приключва в търговския център (колкото и да искам, не мога да не го спомена – поне няколко пъти, току виж направи на някого впечатление.) Вероятно поради този факт, за нашумялостта на тази търговска сграда, този проблем бе изведен на първи план, като най-важен и значим – негово величество Молът.
Ако човек се замисли за контраста между просещи хора по улицата, искащи просто един хляб или монета и бесните зверове, тичащи за поредната разпродажба в Мола, трудно би могъл да го опише с прости думи. Но не, далеч съм от мисълта за бедни - богати и за това, че богатите трябва непременно да дават и да помагат на бедните, колкото могат. Отдавна тази теза е изчерпана като възможен вариант за справяне с проблема. Въпросът е богати ли са феновете на търговските центрове днес или са способни да хвърлят всичките си пари, за да бъдат в крак с останалите? Издигнати ли са Моловете днес в култ от обществото? Колко от хората ходят по-често на църква отколкото на пазар в това високо ценено и почитано днес място? Тази тема би отнела прекалено много място
на белия лист, за да не навлизам в подробности смятам да се огранича с риторичния въпрос малко по-горе. Стигнахме до там, че моловете днес са толкова божествено ценени, че не мога да съпоставя загубата и изпепеляването им с никакви други сгради, които би трябвало да бъдат много по-високо оценявани по важност в съвременния живот (като училищата например, за които всички ученици не спират да правят шеговити планове за подпалване, за да им е по-лесен живота– всеки мисли за резервни улесняващи варианти!). За тяхно съжаление и ужас, не училището, а Молът се подпали!
Докато хората се евакуират от горящите молове, други чакат новините да чуят какво точно се случва, защото за нищо на света не биха могли да преживеят загубата на последния модел ботуши, новата зимна колекция на „Terranova” и роклята от „Zara” (не бих искала да обидя никого, все още ми се иска да вярвам, че някой се е разтревожил и за книжарницата и застрашените книги там!), други (като мен), обмислят останалите проблеми на страната. Дали проблемът за АЕЦ „Белене” би предизвикал подобен интерес, или ще си кажете, че никой не се интересува от политическите въпроси, защото не го касаят и ще се опрете на позната теза, че всички политици са лъжци, измамници и крадци? Ако е така, време е да потърсим истинността някъде другаде, защото с тези твърдения до никъде не стигаме, а напротив затъваме в неспособността си да изразяваме позиция и мнение. Дали проблемите на безбройните домовете за сираци в страната и безработицата би предизвикал не само заинтересованост, а и търсенето на решение както при горящия мол? Или в този случай простичко ще си кажете, че има толкова много изоставени деца и хора без работа, че решение за всички няма как да се намери, а и защо да се тормозите с чужди проблеми?
Докато обмислям тези второстепенни въпроси, в този момент молът гори! Той изгаря, а аз само за какво мисля! Какви неща се случват, по-добре да дойде краят на света на 21.12.2012 както казаха, вместо да ставаме свидетели на нещо подобно. А започнат ли да изчезват Моловете от столицата, това би означавало един истински край, началото на края ли бе това? Даже със земетресението в Перник не може да се сравнява паниката и изживеният ужас! Палежът бе удобен случай и за скъсване с гаджето (ако мислите за варианти, но все пак недейте да палите нищо!) – някои се възползваха от случая, вие почакайте известно време, пак ще пламне нещо. Гледайки репортажите, пожарните автомобили и всичките тези хора си казах: „Не може да се случи нещо по-лошо!”. Но, разбира се, че може! Представете си какво бедствие би настанало, ако започне горенето на два мола, ами три? По-голям ужас и по-голямо наказание от това за днешното поколение не би имало!
Ах,този мол! Божествено извисен над всички приоритети, над всички ценности. Първичен по своята същност, човек винаги ще има стремеж към модерното, към новото, за да се впише, за да се хареса, да не бъде отритнат от обществото и считан за нещо по-малко от всички останали. Стига сме свързали живота си само и единствено с тези огромни, спиращи дъха и потискащи пазарни центрове. Защо не потърсим истинското, ценното? Различно от марки и моди? Отношението на хората, любовта, приятелството, базиращи се не на скъпите придобивки и ценности. Но, молът гори, а от това по-важно няма. Сядайте пред телевизора да видите до къде стигнаха с разследването, овладяха ли огъня или се разгоря още повече, намериха ли виновника или такъв няма, защото в днешно време това е придвижващият магнит – Молът. Тъй като четенето на този материал при всички случаи ви е отнело доста ценно време, вие изпуснахте събитията около горящото чудовище. За да не закъснявате повече – тръгвайте бързо към Мол София, не се доверявайте на новините, убедете се сами! Ако е изпепелен, когато стигнете, какво пък толкова - преди няколко дена отриха най-големия Мол в България (знам, че не се досещате за кой говоря – то всеки месец изниква някой нов), но нищо, там ще намерите всичко, което ви трябва!
Глория Деянова
След всички подпалени коли, нашумелите през годината така наречени „пиромани”, запалени предприятия и пожарите в горите през лятото се запали и най-милото на хората днес – Молът. Дали има нещо общо това, че според китайския хороскоп тази година е годината на дракона – не знам, но сякаш истински дракон бълва огън непрестанно и всичко около нас гори с нестихващи пламъци.
Този път обаче нямаше неразбрали за случилото се. Това събитие до толкова привлече човешките погледи, че с теориите за палежа се създадоха немислими сценарии за филми от рода на „От местопрестъплението”. Сам ли се подпали Молът? Има ли заподозрян? Дъждът ли е виновен за палежа? Е, тъжете мили хора за горящия великан, препълнен с всичко издигнато в култ сред обществото (за да се вписва в него всеки по най-добрия начин!), проснат като величествен замък, в който още с влизането си незабавно се превръщаме в принцове и принцеси (като дори не са ни нужни тикви, нито вълшебства и феи), защото така е речено от модата, хората и времето, в които всички ние живеем. Плачете за пропуснатия ежедневен „шопинг”, докато в страната ни царят проблемите, невиждани и далечни от този на може би единственото добре работещо средство за изкарване на пари в страната –Молът.
Трябва ли обаче да обръщаме толкова внимание на събитие, непредизвикало жертви, случвало се не веднъж и два пъти, евакуацията на което е минала просто перфектно (след всички новини около събитието на това бе най-твърдо наблегнато, вероятно, за да покажат на всички ни как не сме народ, който, както се твърди, не реагира подобаващо по време на бедствия, а може би целта е била да се покаже квалифицирания персонал и добрата работа в търговския център – въпреки палежа?!) Медиите в страната толкова бързо разпространиха интригуващата новина (с до голяма степен абсурдни интервюта и открития) сред обществото, че за дълго бе и най-коментираната. Моловете са толкова много, а продължават да се строят, хората са безработни и безпарични, а всички могат да се похвалят с нова фото сесия на огледалото в асансьора и на ескалатора, или пък някоя нова дрешка (за запълване на пропуснатото в колекцията), всяка екскурзия приключва в търговския център (колкото и да искам, не мога да не го спомена – поне няколко пъти, току виж направи на някого впечатление.) Вероятно поради този факт, за нашумялостта на тази търговска сграда, този проблем бе изведен на първи план, като най-важен и значим – негово величество Молът.
Ако човек се замисли за контраста между просещи хора по улицата, искащи просто един хляб или монета и бесните зверове, тичащи за поредната разпродажба в Мола, трудно би могъл да го опише с прости думи. Но не, далеч съм от мисълта за бедни - богати и за това, че богатите трябва непременно да дават и да помагат на бедните, колкото могат. Отдавна тази теза е изчерпана като възможен вариант за справяне с проблема. Въпросът е богати ли са феновете на търговските центрове днес или са способни да хвърлят всичките си пари, за да бъдат в крак с останалите? Издигнати ли са Моловете днес в култ от обществото? Колко от хората ходят по-често на църква отколкото на пазар в това високо ценено и почитано днес място? Тази тема би отнела прекалено много място
на белия лист, за да не навлизам в подробности смятам да се огранича с риторичния въпрос малко по-горе. Стигнахме до там, че моловете днес са толкова божествено ценени, че не мога да съпоставя загубата и изпепеляването им с никакви други сгради, които би трябвало да бъдат много по-високо оценявани по важност в съвременния живот (като училищата например, за които всички ученици не спират да правят шеговити планове за подпалване, за да им е по-лесен живота– всеки мисли за резервни улесняващи варианти!). За тяхно съжаление и ужас, не училището, а Молът се подпали!
Докато хората се евакуират от горящите молове, други чакат новините да чуят какво точно се случва, защото за нищо на света не биха могли да преживеят загубата на последния модел ботуши, новата зимна колекция на „Terranova” и роклята от „Zara” (не бих искала да обидя никого, все още ми се иска да вярвам, че някой се е разтревожил и за книжарницата и застрашените книги там!), други (като мен), обмислят останалите проблеми на страната. Дали проблемът за АЕЦ „Белене” би предизвикал подобен интерес, или ще си кажете, че никой не се интересува от политическите въпроси, защото не го касаят и ще се опрете на позната теза, че всички политици са лъжци, измамници и крадци? Ако е така, време е да потърсим истинността някъде другаде, защото с тези твърдения до никъде не стигаме, а напротив затъваме в неспособността си да изразяваме позиция и мнение. Дали проблемите на безбройните домовете за сираци в страната и безработицата би предизвикал не само заинтересованост, а и търсенето на решение както при горящия мол? Или в този случай простичко ще си кажете, че има толкова много изоставени деца и хора без работа, че решение за всички няма как да се намери, а и защо да се тормозите с чужди проблеми?
Докато обмислям тези второстепенни въпроси, в този момент молът гори! Той изгаря, а аз само за какво мисля! Какви неща се случват, по-добре да дойде краят на света на 21.12.2012 както казаха, вместо да ставаме свидетели на нещо подобно. А започнат ли да изчезват Моловете от столицата, това би означавало един истински край, началото на края ли бе това? Даже със земетресението в Перник не може да се сравнява паниката и изживеният ужас! Палежът бе удобен случай и за скъсване с гаджето (ако мислите за варианти, но все пак недейте да палите нищо!) – някои се възползваха от случая, вие почакайте известно време, пак ще пламне нещо. Гледайки репортажите, пожарните автомобили и всичките тези хора си казах: „Не може да се случи нещо по-лошо!”. Но, разбира се, че може! Представете си какво бедствие би настанало, ако започне горенето на два мола, ами три? По-голям ужас и по-голямо наказание от това за днешното поколение не би имало!
Ах,този мол! Божествено извисен над всички приоритети, над всички ценности. Първичен по своята същност, човек винаги ще има стремеж към модерното, към новото, за да се впише, за да се хареса, да не бъде отритнат от обществото и считан за нещо по-малко от всички останали. Стига сме свързали живота си само и единствено с тези огромни, спиращи дъха и потискащи пазарни центрове. Защо не потърсим истинското, ценното? Различно от марки и моди? Отношението на хората, любовта, приятелството, базиращи се не на скъпите придобивки и ценности. Но, молът гори, а от това по-важно няма. Сядайте пред телевизора да видите до къде стигнаха с разследването, овладяха ли огъня или се разгоря още повече, намериха ли виновника или такъв няма, защото в днешно време това е придвижващият магнит – Молът. Тъй като четенето на този материал при всички случаи ви е отнело доста ценно време, вие изпуснахте събитията около горящото чудовище. За да не закъснявате повече – тръгвайте бързо към Мол София, не се доверявайте на новините, убедете се сами! Ако е изпепелен, когато стигнете, какво пък толкова - преди няколко дена отриха най-големия Мол в България (знам, че не се досещате за кой говоря – то всеки месец изниква някой нов), но нищо, там ще намерите всичко, което ви трябва!
Глория Деянова