ПЪРВА НАГРАДА В КОНКУРСА ЗА ЕСЕ - Глория Николова
Днес, когато честваме 140 години от смъртта на Васил Левски, искам не само да възхваля делото на Апостола на свободата, но и да се обърна към съвремието, в което всички ние живеем. За да бъда по-конкретна, ще говоря за предсмъртното писмо на Васил Иванов Кунчев, написано до Любен Каравелов, и за това дали ние днес успяваме да разшифроваме
истинския смисъл на думите, написани в него.
Несъмнено, четящият това писмо, ще направи препратки от миналото (преди 140 години) към днешните дни. Ще си каже човек, че не сме се променили за толкова години, а може би ще бъде и прав,мъчително вървим към промяна, трудно приемаме промените, ние, българите.Въпреки това всички българи почитат Левски, пазят паметта и величаят славата му, цитират негови думи и го идеализират, но разбира ли истинския смисъл на думите на Дякона съвременният човек? Обикновеният човек, при все че е „прост и твърде необразован”, ще остане извън моите разсъждения. Обществено ангажираният с народни дела българин е в периметъра на наблюденията ми.
Апостола несъмнено е притежавал гениална далновидност, защото успява да очертае ония основни проблематични ситуации, в които ще бъде поставена България и нейните чеда след освобождението.Няма да се спирам на всички идеи от речта му, а само на три – за момента най-актуалните, които разтърсват държавата – пророчествата на Левски се сбъднаха.
Парите във всяко време са оня дяволски инструмент, чрез който човек най-лесно се поддава на предателството. Именно тях Апостола като фактор, който ще провали благородната кауза на справедливото управление. „За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни.” – повелява ни Левски с предсмъртните си думи. Днес ние, наследниците на Левски, приели демокрацията, не призоваваме към: „смърт, смърт и пак смърт”, а сме избрали по-нов вариант, подходящ за цивилизацията на 21-ви век: „ОС-ТАВ-КА”. С това не си мислим, че проблемите ни са свършили, а просто по демократичен начин заявяваме собствените си позиции. Не можем да извикаме „смърт!”, но сме длъжни да искаме, длъжни сме да настояваме и да се борим срещу всички, които злоупотребяват с народните пари в името на саможертвата за идеал – свободата на България и в чест на паметта на Апостола.
Писменото слово има особеност да бъде възприемано по толкова начини колкото са прочелите го. Явно затова никой не разбира простите предсмъртни послания на Левски. Затова и днес безпросветността у нас публично се осъжда, безпросветните се изобличават и презират, а работата по решаването на проблема – формална. Обаче думите, изписани на листа, са категорични: „За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е смърт, смърт и пак смърт.” Ние, българите, се изчерпваме с: „МА-ФИ-Я”. Може би повечето от вас биха си помислили, че няма много общо между проблема и решението, но всъщност има. Като мафията могат да бъдат разпознати не само някои структури в средите на управляващите, но и сред учените. Гражданите са загубили вярата в учените си, а така наречените интелигенции са се превърнали в успешни бизнесмени. Защо всеки сам може да си отговори. Когато имаме корумпирани,некачествени просветени хора, то стигаме до целевото лошо образование, което помага за заблуда на необразования народ – невежеството е сила, но за слабите, а в България всички са достатъчно слаби, че да се възползват. Калпавото образование в страната от своя страна, води до калпаво образовани хора.Последица от слабото образование е невъзможността да изразиш мислите си, пък и да разбереш чуждите. Трудно ни е не само да се разбираме помежду си, а е и трудно да разберем самите себе си. Така омагьосаният кръг се затваря, а ние оставаме вътре, лутайки се из лабиринтите му на уж простите неща, които никога не се променят – така е било и все още е в България.
Покрай всички ситуации в страната, няма как да не спомена едно от посланията на Левски, което прави силно впечатление, а аз смело мога да кажа, че се разграничавам от мнението на Апостола. Интересно защо неспособните да реализират политическите си обещания, надскочилите политическите си възможности управляващи, са единствените спасени от Дякона от смърт.
„За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.” – казва Дякона. 140 години по –късно тези думи звучат наивно. За провалилия се политик да бъде извън пределите на Отечеството, е истински дар. Какво наказание би било за него да живее в добре уредена Европа?Да бъде преуспял политик в друга страна с множество титли след като е пробвал да управлява собствената си държава? Или пък да има къща на три етажа? Да си почива на някой остров? Най-голямото наказание за тези управляващи днес би било да си стоят в пределите на държавата, която те са превърнали в място, в което никой обикновен не може да живее и не иска да стои.
Отправените предупреждения и пророческите думи на Васил Левски се оказаха истина. Но по-добре ли ни е от това, че са истина? Не, ние се гордеем с личността на Дякона и ползваме биографията му както ни е удобно; тълкуваме така, както ни се иска да бъде. Правим се, че не забелязваме неудобните истини. Паметта на Васил Кунчев изисква от нас промяна; славата му ни задължава.
истинския смисъл на думите, написани в него.
Несъмнено, четящият това писмо, ще направи препратки от миналото (преди 140 години) към днешните дни. Ще си каже човек, че не сме се променили за толкова години, а може би ще бъде и прав,мъчително вървим към промяна, трудно приемаме промените, ние, българите.Въпреки това всички българи почитат Левски, пазят паметта и величаят славата му, цитират негови думи и го идеализират, но разбира ли истинския смисъл на думите на Дякона съвременният човек? Обикновеният човек, при все че е „прост и твърде необразован”, ще остане извън моите разсъждения. Обществено ангажираният с народни дела българин е в периметъра на наблюденията ми.
Апостола несъмнено е притежавал гениална далновидност, защото успява да очертае ония основни проблематични ситуации, в които ще бъде поставена България и нейните чеда след освобождението.Няма да се спирам на всички идеи от речта му, а само на три – за момента най-актуалните, които разтърсват държавата – пророчествата на Левски се сбъднаха.
Парите във всяко време са оня дяволски инструмент, чрез който човек най-лесно се поддава на предателството. Именно тях Апостола като фактор, който ще провали благородната кауза на справедливото управление. „За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни.” – повелява ни Левски с предсмъртните си думи. Днес ние, наследниците на Левски, приели демокрацията, не призоваваме към: „смърт, смърт и пак смърт”, а сме избрали по-нов вариант, подходящ за цивилизацията на 21-ви век: „ОС-ТАВ-КА”. С това не си мислим, че проблемите ни са свършили, а просто по демократичен начин заявяваме собствените си позиции. Не можем да извикаме „смърт!”, но сме длъжни да искаме, длъжни сме да настояваме и да се борим срещу всички, които злоупотребяват с народните пари в името на саможертвата за идеал – свободата на България и в чест на паметта на Апостола.
Писменото слово има особеност да бъде възприемано по толкова начини колкото са прочелите го. Явно затова никой не разбира простите предсмъртни послания на Левски. Затова и днес безпросветността у нас публично се осъжда, безпросветните се изобличават и презират, а работата по решаването на проблема – формална. Обаче думите, изписани на листа, са категорични: „За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е смърт, смърт и пак смърт.” Ние, българите, се изчерпваме с: „МА-ФИ-Я”. Може би повечето от вас биха си помислили, че няма много общо между проблема и решението, но всъщност има. Като мафията могат да бъдат разпознати не само някои структури в средите на управляващите, но и сред учените. Гражданите са загубили вярата в учените си, а така наречените интелигенции са се превърнали в успешни бизнесмени. Защо всеки сам може да си отговори. Когато имаме корумпирани,некачествени просветени хора, то стигаме до целевото лошо образование, което помага за заблуда на необразования народ – невежеството е сила, но за слабите, а в България всички са достатъчно слаби, че да се възползват. Калпавото образование в страната от своя страна, води до калпаво образовани хора.Последица от слабото образование е невъзможността да изразиш мислите си, пък и да разбереш чуждите. Трудно ни е не само да се разбираме помежду си, а е и трудно да разберем самите себе си. Така омагьосаният кръг се затваря, а ние оставаме вътре, лутайки се из лабиринтите му на уж простите неща, които никога не се променят – така е било и все още е в България.
Покрай всички ситуации в страната, няма как да не спомена едно от посланията на Левски, което прави силно впечатление, а аз смело мога да кажа, че се разграничавам от мнението на Апостола. Интересно защо неспособните да реализират политическите си обещания, надскочилите политическите си възможности управляващи, са единствените спасени от Дякона от смърт.
„За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни.” – казва Дякона. 140 години по –късно тези думи звучат наивно. За провалилия се политик да бъде извън пределите на Отечеството, е истински дар. Какво наказание би било за него да живее в добре уредена Европа?Да бъде преуспял политик в друга страна с множество титли след като е пробвал да управлява собствената си държава? Или пък да има къща на три етажа? Да си почива на някой остров? Най-голямото наказание за тези управляващи днес би било да си стоят в пределите на държавата, която те са превърнали в място, в което никой обикновен не може да живее и не иска да стои.
Отправените предупреждения и пророческите думи на Васил Левски се оказаха истина. Но по-добре ли ни е от това, че са истина? Не, ние се гордеем с личността на Дякона и ползваме биографията му както ни е удобно; тълкуваме така, както ни се иска да бъде. Правим се, че не забелязваме неудобните истини. Паметта на Васил Кунчев изисква от нас промяна; славата му ни задължава.
Предсмъртното писмо на апостола до Любен Каравелов
Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Тие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.
Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате,като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал „нека да стане, па тогава.” На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате.” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце, желаещи властта само за да ви грабят.
За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали,че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: „Тоз който ни освободи, той ще да ни и пороби”.
Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Тие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана.
Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате,като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал „нека да стане, па тогава.” На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате.” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечеството ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце, желаещи властта само за да ви грабят.
За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – смърт, смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали,че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт.
Това е, което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни, братя, и не щадете силите, нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви другиму, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.