24 май- ДЕН НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ
В продължение на столетия почитта към славянските равноапостоли е изразявана предимно от Българската православна църква в богослужебните й последования, без да придобие граждански характер.
Паисий оценява високо делото на братята и неговата История пробужда интереса към тях и предизвиква обществено желание за всенародно честване на паметта им.
Призив за такова честване прозвучава преди четиринадесет десетилетия от възрожденския книжовник и общественик Велко Радов Королеев в издадения от него в 1853г. в Цариград „Месецослов или календар вечний с руска пасхалная неокончаема".
Общонародно българско признание празнуването на 11 май като повсеместно честване става, естествено, не изведнъж.
Най-ранни отбелязани общограждански чествания на славянските първоучители стават в 1859 г. в Казанлък и Калофер. На празника в Калофер в 1867 г. пламенно слово произнася великият Христо Ботев.
Постепенно броят на местните чествания на паметта на светите братя се увеличиава, за се превърнат след десетилетия във всенародни.
Първоначално основната същност на празника било църковното му тачене, изразяващо се с извършване на молиствуванията, посветени на славянските първоапостоли. По-късно към участието в тържествата били привлечани и учащите се, хорово изпълняващи песнопения в чест на светите братя, станали популярни в годините на късното Българско възраждане, вдъхновявали празнуващите с патриотичното си съдържание. На тържеството в София (1864г.) е изпълнен „Гимна на българските първоучители св. Кирил и Методий" от софийския учител и общественик Мих. Буботинов.
В празничната програма включвала и декламации на стихотворни творби с подходяща тематика, а в отделни случаи и театрални представления (1866г. в Букурещ е представена пиесата „Райна княгиня българска" от Добри Войников).
Паметните тържества понякога се превръщали в обществена трибуна, от висотата на която се разисквали злободневни селищни проблеми и се извършвал преглед на състоянието на школското образование и наболелите му въпроси. Разномислието стигало дори и до конфликти и разцепление, непримирявани и в деня на празнуването, на каквито сме свидетели в две дописки от Букурещ (1866 г.), където честването на светите братя в 1866 г. било извършено поотделно от „старите" и „младите". За празнуването на св. Кирил и Методий в Букурещ в 1875 г. изпратил дописка в „Знаме" Христо Ботев.) Обаче тези епизоди не помрачават общия светъл облик на Кирилометодиевото тържество, вдъхновено възпято от Стоян Михайловски и композитора Панайот Пипков в стихотворението „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!" превърнало се в химн, прославящ безсмъртния подвиг на славянските първоучители.
След Освобождението държавата поела функциите при организирането на мероприятия за честване паметта. от Ден на буквите в училищата до Ден на писмеността в славянската общност. След 09.09.1944г. за Деня се организират манифестации и публични открити концерти.
Демократичният преход създаде и утвърди нов модел. Щедро раздаване на нагрди на заслужили учители, ученици и просветници; коктейли за празнуващите учители и балове за завършващите ученици. Смисълът е един да се веселим, че само това ни остана в тоя живот, в тая криза, в тая кал. Да се направим красиви и да живеем като запоследно. Нещо по-различно от ежедневието ни?!
Големите въпроси - свобода, истина, справедливост - в съзнанието ни са дотолкова девалвирали, че спокойно можем да ги пратим в света на безсмъртните, за да не ни се пречкат в краката, докато страстно танцуваме. А ние, осъзнавайки, все пак, че им дължим нещо, обещаваме, че понякога само понякога ще ги допускаме в сънищата си да ни припомнят човешкото.
Паисий оценява високо делото на братята и неговата История пробужда интереса към тях и предизвиква обществено желание за всенародно честване на паметта им.
Призив за такова честване прозвучава преди четиринадесет десетилетия от възрожденския книжовник и общественик Велко Радов Королеев в издадения от него в 1853г. в Цариград „Месецослов или календар вечний с руска пасхалная неокончаема".
Общонародно българско признание празнуването на 11 май като повсеместно честване става, естествено, не изведнъж.
Най-ранни отбелязани общограждански чествания на славянските първоучители стават в 1859 г. в Казанлък и Калофер. На празника в Калофер в 1867 г. пламенно слово произнася великият Христо Ботев.
Постепенно броят на местните чествания на паметта на светите братя се увеличиава, за се превърнат след десетилетия във всенародни.
Първоначално основната същност на празника било църковното му тачене, изразяващо се с извършване на молиствуванията, посветени на славянските първоапостоли. По-късно към участието в тържествата били привлечани и учащите се, хорово изпълняващи песнопения в чест на светите братя, станали популярни в годините на късното Българско възраждане, вдъхновявали празнуващите с патриотичното си съдържание. На тържеството в София (1864г.) е изпълнен „Гимна на българските първоучители св. Кирил и Методий" от софийския учител и общественик Мих. Буботинов.
В празничната програма включвала и декламации на стихотворни творби с подходяща тематика, а в отделни случаи и театрални представления (1866г. в Букурещ е представена пиесата „Райна княгиня българска" от Добри Войников).
Паметните тържества понякога се превръщали в обществена трибуна, от висотата на която се разисквали злободневни селищни проблеми и се извършвал преглед на състоянието на школското образование и наболелите му въпроси. Разномислието стигало дори и до конфликти и разцепление, непримирявани и в деня на празнуването, на каквито сме свидетели в две дописки от Букурещ (1866 г.), където честването на светите братя в 1866 г. било извършено поотделно от „старите" и „младите". За празнуването на св. Кирил и Методий в Букурещ в 1875 г. изпратил дописка в „Знаме" Христо Ботев.) Обаче тези епизоди не помрачават общия светъл облик на Кирилометодиевото тържество, вдъхновено възпято от Стоян Михайловски и композитора Панайот Пипков в стихотворението „Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!" превърнало се в химн, прославящ безсмъртния подвиг на славянските първоучители.
След Освобождението държавата поела функциите при организирането на мероприятия за честване паметта. от Ден на буквите в училищата до Ден на писмеността в славянската общност. След 09.09.1944г. за Деня се организират манифестации и публични открити концерти.
Демократичният преход създаде и утвърди нов модел. Щедро раздаване на нагрди на заслужили учители, ученици и просветници; коктейли за празнуващите учители и балове за завършващите ученици. Смисълът е един да се веселим, че само това ни остана в тоя живот, в тая криза, в тая кал. Да се направим красиви и да живеем като запоследно. Нещо по-различно от ежедневието ни?!
Големите въпроси - свобода, истина, справедливост - в съзнанието ни са дотолкова девалвирали, че спокойно можем да ги пратим в света на безсмъртните, за да не ни се пречкат в краката, докато страстно танцуваме. А ние, осъзнавайки, все пак, че им дължим нещо, обещаваме, че понякога само понякога ще ги допускаме в сънищата си да ни припомнят човешкото.
ДЗИ
Матурите минаха спокойно. Всички са удовлетворени. По всеобщо мнение това е най-лесният вариант, изтеглян до момента. официалните резултати се чакат без особено вълнение.
На фона на бурния обществено-политически живот тази година матурите не се оказаха в центъра на публичните дебати.
Ние, макар да знаем, че светът си има логика (в частност и така провежданото обучение), виждаме проблемите и искаме промяна. Настояваме за реформа и за справедливост.
Няколко въпроса, над които без особен смисъл ще помислят с нас отново единици:
- Извършва ли качествен обучителен процес българското училище?
- Какво се разбира под "качествено образование"?
- Какъв е смисълът от провеждането на ДЗИ?
- Кой е удовлетворен?
- Кой е излъганият?
На фона на бурния обществено-политически живот тази година матурите не се оказаха в центъра на публичните дебати.
Ние, макар да знаем, че светът си има логика (в частност и така провежданото обучение), виждаме проблемите и искаме промяна. Настояваме за реформа и за справедливост.
Няколко въпроса, над които без особен смисъл ще помислят с нас отново единици:
- Извършва ли качествен обучителен процес българското училище?
- Какво се разбира под "качествено образование"?
- Какъв е смисълът от провеждането на ДЗИ?
- Кой е удовлетворен?
- Кой е излъганият?
НАГРАЖДАВАНЕТО НА ОТЛИЧНИЦИТЕ В ОБЩИНАТА
ОТЛИЧНИЦИ?!
Отличник.
Да бъдеш наречен и определен като „отличник” винаги е носело своите предимства. Като малък родителите ти се радват, хвалят те пред съседи и роднини – чувстваш се велик и всемогъщ. С времето отличниците стават все по-малко (или поне така си мислех до скоро), училището губи своя блясък, а интересът към него не само, че намалява, а в някои случаи напълно изчезва. Аз успях да оцеля в мелницата на знанието и запазих своите високи оценки през годините – с труд и упорство, разбира се. Е, никога не съм била най-звездния и любим на всички учители ученик, нито пък съм нареждала на страницата в бележника си само 6-ци отгоре до долу, борех се до последния ден за по-висока оценка по даден предмет, но пък не се отказвах и знаех, че има ли как да повиша успеха си, ще направя всичко и успявах с успех най-малко Отличен 5.90.
Всичко се развиваше така, докато не дойде последната година в училище – 12 клас, зрелостници, абитуриенти и всичко онова, с което свързвате 12 клас (да, и купоните) Беше ясно, че общината в града възвръща една традиция - да награждава всички отличници на випуска с почетен символ на града, за да може да носим Самоков в сърцето си и да се върнем отново тук след години (както казват). Ние обаче нека да погледнем към сметките и да преценим обективно нещата. Следете ми внимателно мисълта! В моя роден Самоков има 243 дванадесетокласници – випуск 2013г. За малък град като нашия – толкова! Но забележете от тези 243-ма ученици – 92-ма отличници! Възможно ли е това?!
Да разгледаме теорията на вероятностите:
1. Всички зрелостници знаят, че им предстоят изпити за влизане в университет (или пък чакат просто Висока диплома) и са се стегнали здравата тази година и са изкарали заслужено оценки, за да имат успех над Отличен (5.50)!
2. Въпреки че повечето дори не стъпваха в училище през последната година учителите (понеже се разделят с тях), е твърде вероятно да са им подарили по някоя друга единица над това, което заслужават – но едва ли незаслужено! Пък и какво толкова сега, проблем ли ще правим?
3. Това цял клас да бъдат отличници, не говори, че има някаква тенденция да се пишат високи оценки в училище! Говори за това, че класът е безкрайно добър и си ги е заслужил! Моля да няма обърквания и грешно представена информация по повод 23-ма отличници от 25 ученици в клас!
4. Следва един въпрос, който ме терзае. Какъв е смисълът да се дават почетни символи на града, преди да са минали матурите, от които зависи най-много каква ще бъде нашата крайна диплома? А, да – ще препишат и на тях ще изкарат толкова, колкото и по предметите в училище, няма страшно 92-ма ще си останат и след матурите!
И след като казах за възможните варианти, какво друго ми остана? Е честито да ви е отличници! Аз останах разочарована и имам един съвет към награждаващите ни – след като има толкова много заслужили да се нарекат отличници – то по-добре да няма награди, или пък дайте награди на всички 243-ма ученици, завършващи средното си образование. Защото някак в тази ситуация се загубиха истински заслужаващите тази награда (не толкова награда, колкото благодарност към положения труд), загубва се смисълът на ученето, а всички тези отличници са един огромен балон с хелии, който рано или късно ще се спука и ще падне обратно на земята. И пак онези „отличници” ще викат най-много на изпращането, и пак тези ученици ще бъдат най-радостни с бутилка „Jack Daniel’s” в ръка по площада на града, защото така се случва в България. Учениците не са виновни, кой да им покаже правния път и стойността на знанието?
А, учителите ли? Те какво да правят? Нека да има там по една 6-ца и „да се помнят с добро” всички. Хайде юруш всички към наградите и стига съм се обяснявала!
ЛОРИ
Да бъдеш наречен и определен като „отличник” винаги е носело своите предимства. Като малък родителите ти се радват, хвалят те пред съседи и роднини – чувстваш се велик и всемогъщ. С времето отличниците стават все по-малко (или поне така си мислех до скоро), училището губи своя блясък, а интересът към него не само, че намалява, а в някои случаи напълно изчезва. Аз успях да оцеля в мелницата на знанието и запазих своите високи оценки през годините – с труд и упорство, разбира се. Е, никога не съм била най-звездния и любим на всички учители ученик, нито пък съм нареждала на страницата в бележника си само 6-ци отгоре до долу, борех се до последния ден за по-висока оценка по даден предмет, но пък не се отказвах и знаех, че има ли как да повиша успеха си, ще направя всичко и успявах с успех най-малко Отличен 5.90.
Всичко се развиваше така, докато не дойде последната година в училище – 12 клас, зрелостници, абитуриенти и всичко онова, с което свързвате 12 клас (да, и купоните) Беше ясно, че общината в града възвръща една традиция - да награждава всички отличници на випуска с почетен символ на града, за да може да носим Самоков в сърцето си и да се върнем отново тук след години (както казват). Ние обаче нека да погледнем към сметките и да преценим обективно нещата. Следете ми внимателно мисълта! В моя роден Самоков има 243 дванадесетокласници – випуск 2013г. За малък град като нашия – толкова! Но забележете от тези 243-ма ученици – 92-ма отличници! Възможно ли е това?!
Да разгледаме теорията на вероятностите:
1. Всички зрелостници знаят, че им предстоят изпити за влизане в университет (или пък чакат просто Висока диплома) и са се стегнали здравата тази година и са изкарали заслужено оценки, за да имат успех над Отличен (5.50)!
2. Въпреки че повечето дори не стъпваха в училище през последната година учителите (понеже се разделят с тях), е твърде вероятно да са им подарили по някоя друга единица над това, което заслужават – но едва ли незаслужено! Пък и какво толкова сега, проблем ли ще правим?
3. Това цял клас да бъдат отличници, не говори, че има някаква тенденция да се пишат високи оценки в училище! Говори за това, че класът е безкрайно добър и си ги е заслужил! Моля да няма обърквания и грешно представена информация по повод 23-ма отличници от 25 ученици в клас!
4. Следва един въпрос, който ме терзае. Какъв е смисълът да се дават почетни символи на града, преди да са минали матурите, от които зависи най-много каква ще бъде нашата крайна диплома? А, да – ще препишат и на тях ще изкарат толкова, колкото и по предметите в училище, няма страшно 92-ма ще си останат и след матурите!
И след като казах за възможните варианти, какво друго ми остана? Е честито да ви е отличници! Аз останах разочарована и имам един съвет към награждаващите ни – след като има толкова много заслужили да се нарекат отличници – то по-добре да няма награди, или пък дайте награди на всички 243-ма ученици, завършващи средното си образование. Защото някак в тази ситуация се загубиха истински заслужаващите тази награда (не толкова награда, колкото благодарност към положения труд), загубва се смисълът на ученето, а всички тези отличници са един огромен балон с хелии, който рано или късно ще се спука и ще падне обратно на земята. И пак онези „отличници” ще викат най-много на изпращането, и пак тези ученици ще бъдат най-радостни с бутилка „Jack Daniel’s” в ръка по площада на града, защото така се случва в България. Учениците не са виновни, кой да им покаже правния път и стойността на знанието?
А, учителите ли? Те какво да правят? Нека да има там по една 6-ца и „да се помнят с добро” всички. Хайде юруш всички към наградите и стига съм се обяснявала!
ЛОРИ
КОМЕНСКИ, МНОГОСТРАННИ ПАРТНЬОРСТВА СЪЗДАВА ПРИЯТЕЛСТВА
ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО ПОЛША
интересен и забавен
Всичко започна в 6 часа сутринта. Качихме се в малкия бус и потеглихме. Очаквахме пътят да е дълъг и почти непоносим, но бяхме изненадани.
Първата европейска столица, която видяхме отдалече, бе София. Тя мълчалива ни изпрати на дългото пътуване. И след няколко часа път бяхме на границата със Сърбия. И ето че започна международното ни
приключение. Сърбия ни посрещна с красиви планини и много тунели. След тези тунели вече бяхме на магистралата и се очертаваше бързо пътуване. И още няколко часа вече бяхме в близост до Белград. Видяхме макар и отдалече красивите му сгради, постройки и мостове. Нямахме време за разглеждане тази балканска столица за съжаление, но от това, което видяхме, останахме очаровани от красотата му. Разбира се, обещахме си да го посетим някога, сега имахме важна задача и трябваше да продължим към целта - Гюлковице, Полша, и затова продължихме с пътя. Пък и ни е близо и шофьорът ни успокои, че екскурзии се правят често-често.
Първата европейска столица, която видяхме отдалече, бе София. Тя мълчалива ни изпрати на дългото пътуване. И след няколко часа път бяхме на границата със Сърбия. И ето че започна международното ни
приключение. Сърбия ни посрещна с красиви планини и много тунели. След тези тунели вече бяхме на магистралата и се очертаваше бързо пътуване. И още няколко часа вече бяхме в близост до Белград. Видяхме макар и отдалече красивите му сгради, постройки и мостове. Нямахме време за разглеждане тази балканска столица за съжаление, но от това, което видяхме, останахме очаровани от красотата му. Разбира се, обещахме си да го посетим някога, сега имахме важна задача и трябваше да продължим към целта - Гюлковице, Полша, и затова продължихме с пътя. Пък и ни е близо и шофьорът ни успокои, че екскурзии се правят често-често.
Беше хубав късен следобед, когато пристигнахме в следващата столица – Будапеща. Бяхме изумени от архитектурата на сградите. Още в началото на разходката ни видяхме един голям обелиск. Около него се простираше центърът. Между другото видяхме и абитуреентите. Те бяха наели две лимозини. Това беше начинът им за празнуване и разбира се, на нас доста ни допадна. Както и да е. След това попитахме хората къде може да видим парламента. След дълго говорене най-накрая ни упътиха. А пред стените му се възправихме по тъмно. Освен това го ремонтираха. От лявата му страна се простираше Дунав с прекрасните си мостове. Разбира се, преминахме по един на тях, най-красивия - с лъвовете. И след толкова разглеждане на красивия град не искахме да си ходим. Но трябваше. За наше щастие шофьорът ни ни качи на цитаделата и ни остави да се любуваме на изгледа към целия град. Ето това не може да се опише с думи! Беше невероятно. Стотици хиляди светлини правеха светлинно шоу. Ако имаше писател сред нас да беше съчинил цяла стихосбирка.
След този голям ден си поспахме добре. Минахме през Словакия. Не успяхме да я разгледаме добре, но се виждаше, че има красива природа. Следващата държава в списъка ни беше Чехия. И там имаше дебати дали да отидем в Прага, или не. Е, накрая се решихме да го направим и потеглихме. Прага също беше невероятна. Даже попаднахме на маратон, от който всички си тръгваха със златни медали (може би за участие). Интересното беше, че сградите бяха с почти същата архитектура като тези в Будапеща. И тук пак беше красиво. И когато потеглихме ни оставаше само да стигнем до крайната ни дестинация – Полша.
За мобилността в Гюлковице ще разказвам допълнително.
На връщане преспахме по-голямата част от пътя, но успяхме да видим още една столица – Виена. Там първо разгледахме един огромен дворец. Той имаше много голяма градина около него и един хълм, от който се виждаше цяла Виена. След двореца искахме да разгледаме центъра, но след като питахме 100 души и не ги разбрахме, останахме разочаровани. И отново шофьорът ни спаси, като мина през центъра, който беше много, много внушителен. Ще се върнем някога да го разгледаме, непременно!
Стефан Стоименов
На връщане преспахме по-голямата част от пътя, но успяхме да видим още една столица – Виена. Там първо разгледахме един огромен дворец. Той имаше много голяма градина около него и един хълм, от който се виждаше цяла Виена. След двореца искахме да разгледаме центъра, но след като питахме 100 души и не ги разбрахме, останахме разочаровани. И отново шофьорът ни спаси, като мина през центъра, който беше много, много внушителен. Ще се върнем някога да го разгледаме, непременно!
Стефан Стоименов
ПАРТНЬОРСКА СРЕЩА №4 в ГЮЛКОВИЦЕ СТАРТИРА
Заминаха 7-ината участници в четвъртата по ред среща по Коменски, многостранни партньорства. Срещата ще бъде от 12.05- 15.05.2012г. в полския град Гюлковице.
Темите отново са свързани с културата, природата и промените в климата.
Нашите участници ще предложат презентации по 2 от предвидените теми. Гергана Чолакова ще представи проучването си във връзка с отопляването на домовете в Самоков. В основите на изследването й са личните данни и щателно проучване на видовете отопление в България и Самоков. Ивайло Зетов ще даде ценни съвети за пестене на енергия. Осмокласникът Стефан Стоименов ще се включи с иновативна разработка за осветляване на училищната спортна площадка. Нели Попова ще отразява мобилността.
Темите отново са свързани с културата, природата и промените в климата.
Нашите участници ще предложат презентации по 2 от предвидените теми. Гергана Чолакова ще представи проучването си във връзка с отопляването на домовете в Самоков. В основите на изследването й са личните данни и щателно проучване на видовете отопление в България и Самоков. Ивайло Зетов ще даде ценни съвети за пестене на енергия. Осмокласникът Стефан Стоименов ще се включи с иновативна разработка за осветляване на училищната спортна площадка. Нели Попова ще отразява мобилността.
ЗАВЪРНАХА СЕ УЧАСТНИЦИТЕ В МОБИЛНОСТТА ДО ХЪРВАТИЯ
ПРОГРАМА КОМЕНСКИ ДВУСТРАННИ ПАРТНЬОРСТВА
Накратко за проекта с хърватите
На 19 април, изморени от дългия учебен ден, ние – учениците от 10 „а” и 10 „б” клас, със сълзи на очи се разделихме с близките си и предприехме дългото и вълнуващо пътуване към Хърватия. Някои, изпивайки по няколко енергиини напитки, не отлепиха очи през по-голяма част от пътуването, за разлика от други, които въпреки голямото желание, не можаха на мигнат. Още преди да осъзнаем, че вече сме на път към дългоочакваното пътуване, се озовахме на границата със Сърбия. Там започна една от многото фотосесии, което пък се оказа незаконно и бяхме укорени от шофьора. Останалата част на границата протече в страх да не бъдем затворени, но всичко мина много добре и ние продължихме по пътя си.
Рано сутринта на 20 пристигнахме пред хостела в Загреб, където бяхме посрещнати от хърватските учителки – Марта и Ванда (която всички ние по-късно започнахме да наричаме Ванга). 10-те дни в Хърватия минаха бързо и неусетно.
Имахме възможността да общуваме с хърватите, да се запознаем много добре със забележителностите в Загреб и Задар и да натрупаме много познание за ншите малки международни фирми и куп други ценни за нас знания.
Много бързо дойде и моментът, в който трябваше да се разделим с хърватите и да се върнем обратно в България. Отново със сълзи на очи ние поехме по пътя, нетърпеливи да видим близките си, но и тъжни от факта, че не можем да върнем невероятното време, което прекарахме в Хърватия.
Ади, 10 а
На 19 април, изморени от дългия учебен ден, ние – учениците от 10 „а” и 10 „б” клас, със сълзи на очи се разделихме с близките си и предприехме дългото и вълнуващо пътуване към Хърватия. Някои, изпивайки по няколко енергиини напитки, не отлепиха очи през по-голяма част от пътуването, за разлика от други, които въпреки голямото желание, не можаха на мигнат. Още преди да осъзнаем, че вече сме на път към дългоочакваното пътуване, се озовахме на границата със Сърбия. Там започна една от многото фотосесии, което пък се оказа незаконно и бяхме укорени от шофьора. Останалата част на границата протече в страх да не бъдем затворени, но всичко мина много добре и ние продължихме по пътя си.
Рано сутринта на 20 пристигнахме пред хостела в Загреб, където бяхме посрещнати от хърватските учителки – Марта и Ванда (която всички ние по-късно започнахме да наричаме Ванга). 10-те дни в Хърватия минаха бързо и неусетно.
Имахме възможността да общуваме с хърватите, да се запознаем много добре със забележителностите в Загреб и Задар и да натрупаме много познание за ншите малки международни фирми и куп други ценни за нас знания.
Много бързо дойде и моментът, в който трябваше да се разделим с хърватите и да се върнем обратно в България. Отново със сълзи на очи ние поехме по пътя, нетърпеливи да видим близките си, но и тъжни от факта, че не можем да върнем невероятното време, което прекарахме в Хърватия.
Ади, 10 а
НОВИНИ ОТ МЛАДЕЖКИЯ ПАРЛАМЕНТ
От 15.05.2013 – 19.05.2013г. в град Варна се проведе Пролетен лагер на Националната мрежа за децата, в рамките на инициативата на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) – „Участвам и променям“. На този лагер присъстваха младежи от различни организации от градовете Стара Загора, София, Перник, Русе, Гоце Делчев, Търговище и Самоков.
На лагера се проведоха сесии за развитието на младите, тяхното бъдеще и по-добро развитие и това как ние самите можем да помогнем на наши връстници. Всички участващи в него имахме възможност да дадем своите идеи за това как гласът на младите да бъде чут и как ние можем да се включим по-активно в годишните срещи, лагерите и бележника, които се организират от Национална мрежа за децата.
На лагера се проведоха сесии за развитието на младите, тяхното бъдеще и по-добро развитие и това как ние самите можем да помогнем на наши връстници. Всички участващи в него имахме възможност да дадем своите идеи за това как гласът на младите да бъде чут и как ние можем да се включим по-активно в годишните срещи, лагерите и бележника, които се организират от Национална мрежа за децата.
Идеите, които бяха предложени от нас, много се харесаха на специалните гости които бяха дошли, а именно Георги Богданов, Мария Брестничка и Михаил Стефанов.
На този лагер трите печеливши екипа от проекта на Национална мрежа за децата „Участвам и променям“ представиха своите проекти. Това са проектите, които се класира на първите три места. На първо място: „Зона Алтернатива” ПГАВТ "А.С. Попов", гр София и Медиен клуб "От 14 до 18" представят. На второ място: „Младежки пресцентър” Професионална гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова" - гр. Русе. И на трето място:” Моето участие – възможност да създадем града, в който живея” Младежки парламент Самоков гр. Самоков. Останалата част от присъстващите ни даваха предложения и нови идеи как проектите могат да станат още по-добри.
Лагерът беше полезен не само за нас, но и за организаторите. Те успяха да чуят нашите желания и нови и все по – креативни идеи. Сесиите бяха дълги, но ползотворни. Но в края на деня намирахме време да се опознаем и създадем нови приятелства.
Аделина Кюнчарска, 11 а
На този лагер трите печеливши екипа от проекта на Национална мрежа за децата „Участвам и променям“ представиха своите проекти. Това са проектите, които се класира на първите три места. На първо място: „Зона Алтернатива” ПГАВТ "А.С. Попов", гр София и Медиен клуб "От 14 до 18" представят. На второ място: „Младежки пресцентър” Професионална гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова" - гр. Русе. И на трето място:” Моето участие – възможност да създадем града, в който живея” Младежки парламент Самоков гр. Самоков. Останалата част от присъстващите ни даваха предложения и нови идеи как проектите могат да станат още по-добри.
Лагерът беше полезен не само за нас, но и за организаторите. Те успяха да чуят нашите желания и нови и все по – креативни идеи. Сесиите бяха дълги, но ползотворни. Но в края на деня намирахме време да се опознаем и създадем нови приятелства.
Аделина Кюнчарска, 11 а
ВЕЛИКДЕН
Великден - в цялата къща се носи
аромат на току-що oмесени и изпечени козунаци, цялото семейство боядисва яйца, еуфорията е
завладяла всички вярващи и църквата отново се е напълнила с християни.
Така си представят всички празника Великден, а може би наистина в наши дни той представлява точно това. А какво е всъщност? Всеки трябва да запита себе си какво означава Възкресение Христово, вътре в душата си би могъл да намери отговор, лек трепет, или тънка усмивка от смирение. Този празник е празникът на душата, време, в което можеш да разбереш грешките си през изминалата година, да се покаеш, да поискаш прошка от Бог и да пречистиш самия себе си.
Ще кажете – Да! То по празници винаги е така, а и само тогава! Е, дори ще бъдете и убедени в правотата си! Нека помислим така – имате козунаци, изрисувани яйца, агнешкото е във фурната, а в душата какво имате? Вяра?! В какво? Не, няма да говоря за материалния свят, в който непрекъснато ни повтарят, че всички ние живеем – светът винаги е имал своята материална страна. Въпросът обаче е друг. Усетихте ли злоба към чуждото щастие и имане в този ден? „Който има, от Бога му е дадено”, „Който иска – ще получи” - така учи Библията. Бяхте ли самотни и тъжни? Или успяхте да навлезете в това себевглъбение на празника? Вечен пътят и великият устрем към така нареченото „щастие” в наше време, а щастието е усещане, може би временно, или пък вечно, щастието е чувства и вяра, защото само това, което чувстваш сам, има значение за теб. Щастието не е крайна цел, то може би е мечта, но смирението и любовта към хората са пътят към удовлетвореност.
Може би затова ни е празникът Възкресение Христово. Не, не за да обикаляте църквата с приятели: „Ще дойдеш ли да врътнем една обиколка?”, нито пък, за да се наядеш здравата на масата: „Мразя ги празниците! Качвам по 2/3 кила всеки път!”, не е и за да снимате, разбира се, прекрасно украсените яйца за „Фейсбук. Този празник, е за да останеш сам със съзнанието и душата си, да погледнеш свещта в ръката си, да се помолиш, да поискаш прошка, да се пречистиш, да се стремиш да не завиждаш, да бъдеш удовлетворен от самия себе си, да се помъчиш да бъдеш по-добър човек от вчера. А ако не си достигнал пътя на смирението, трябва да продължиш да го вървиш и най-важното - да намериш смисъл да продължиш. Любовта трябва да ни води по пътя, защото колкото и всички да се оплакват, всеки намира хубавото в живота, а обикновено хубавото винаги носи със себе си любов към хората и всичко!
ГЛОРИЯ
Така си представят всички празника Великден, а може би наистина в наши дни той представлява точно това. А какво е всъщност? Всеки трябва да запита себе си какво означава Възкресение Христово, вътре в душата си би могъл да намери отговор, лек трепет, или тънка усмивка от смирение. Този празник е празникът на душата, време, в което можеш да разбереш грешките си през изминалата година, да се покаеш, да поискаш прошка от Бог и да пречистиш самия себе си.
Ще кажете – Да! То по празници винаги е така, а и само тогава! Е, дори ще бъдете и убедени в правотата си! Нека помислим така – имате козунаци, изрисувани яйца, агнешкото е във фурната, а в душата какво имате? Вяра?! В какво? Не, няма да говоря за материалния свят, в който непрекъснато ни повтарят, че всички ние живеем – светът винаги е имал своята материална страна. Въпросът обаче е друг. Усетихте ли злоба към чуждото щастие и имане в този ден? „Който има, от Бога му е дадено”, „Който иска – ще получи” - така учи Библията. Бяхте ли самотни и тъжни? Или успяхте да навлезете в това себевглъбение на празника? Вечен пътят и великият устрем към така нареченото „щастие” в наше време, а щастието е усещане, може би временно, или пък вечно, щастието е чувства и вяра, защото само това, което чувстваш сам, има значение за теб. Щастието не е крайна цел, то може би е мечта, но смирението и любовта към хората са пътят към удовлетвореност.
Може би затова ни е празникът Възкресение Христово. Не, не за да обикаляте църквата с приятели: „Ще дойдеш ли да врътнем една обиколка?”, нито пък, за да се наядеш здравата на масата: „Мразя ги празниците! Качвам по 2/3 кила всеки път!”, не е и за да снимате, разбира се, прекрасно украсените яйца за „Фейсбук. Този празник, е за да останеш сам със съзнанието и душата си, да погледнеш свещта в ръката си, да се помолиш, да поискаш прошка, да се пречистиш, да се стремиш да не завиждаш, да бъдеш удовлетворен от самия себе си, да се помъчиш да бъдеш по-добър човек от вчера. А ако не си достигнал пътя на смирението, трябва да продължиш да го вървиш и най-важното - да намериш смисъл да продължиш. Любовта трябва да ни води по пътя, защото колкото и всички да се оплакват, всеки намира хубавото в живота, а обикновено хубавото винаги носи със себе си любов към хората и всичко!
ГЛОРИЯ
ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!
В дните, когато сме със семействата си, и търсим истината за живота си, нека не отправяме молитви, преизпълнени с желания, нека се доверим на живота и приемем това, което ни се случва с мъдрост и смирение, нека го приемем като дошло да ни промени към по-добро.
Христос възкръсва и обещава това да се случи с тези, които вярват в него. От тогава досега няма регистриран друг случай на възкресение. Дали вярата ни е слаба и добродетелите малко? Дали, дали, дали... Светът е безкрайна загадка, човекът - също. Религията запълва празнотата в душата, родена от неясното, неизвестното, тайнственото.
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!
Христос възкръсва и обещава това да се случи с тези, които вярват в него. От тогава досега няма регистриран друг случай на възкресение. Дали вярата ни е слаба и добродетелите малко? Дали, дали, дали... Светът е безкрайна загадка, човекът - също. Религията запълва празнотата в душата, родена от неясното, неизвестното, тайнственото.
ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО!