ЦЕРЕМОНИЯТА ПО ВРЪЧВАНЕ НА ДИПЛОМИТЕ
Безспорно в живота на всеки човек има няколко емблематични и най-важни дни, дни, от които си на микрофона като завършваща средното си образование личност. Метафората на „летящото време” изглежда се оказва истинска, но не и осъзната до дълбокия си смисъл от нас, зрелостниците. Единственото осъзнато нещо за завършващия ученик е желанието за бляскаво бъдеще. А новото начало трябва да бъде прекрасно, красиво, смислено, да бъде такова, че всеки да успее да се зареди с нови сили, да се усмихне и да си каже: „Трудно беше, но се справих, започвам отначало, навлизам в непознат свят, но ще се справя и там!”
Това искаме ние, младите, бъдещето на страната, или както още ви се иска да се наречем, може би най-точно – просто завършили средното си образование младежи. Какво получихме ли? Всичко друго, но не и вдъхновяващо връчване на дипломите и последно, финално изпращане от пределите на родното училище. Е, може би и малко вдъхновяващо за написването на този материал сега, въпреки всичко.
Какво си представя един обикновен човек, когато чуе връчване на дипломи за средно образование? Цветя, балони, музика, тържество, празненство, последна среша на учители, директори и ученици, може би? Това ли си помислихте? В ПГТ нищо не е такова, каквото го очаквате, изненади винаги има, а дали са приятни или не, всеки сам да преценява, пък и никой не е длъжен да те изненада прекрасно и незабравимо, все пак.
А ето как протече дългоочакваният ден. Денят е петък, ден, обявен за връчване на дипломи преди цяла седмица, влизам по навик (като всеки средностатистически тийнейджър, пък и просто човек, независимо на каква възраст) в социалната мрежа „Фейсбук”, където класната ръководителка ни е написала, че съжалява страшно много, но няма да можем да получим дипломите си днес. Сега си представете какво се случва – всички ядосани и отегчени, мрънкащи и неосъзнаващи, сякаш всеки един си мислеше, че само на него може да се случи нещо подобно (по български навик) и по още толкова български побързахме и да охулим добре цялостното училищно управление за „добре” свършената работа. Час след всичко това получаваме ново съобщение: „Всички в сграда №1 в 16.00ч. – ще дават дипломите! Кажете на когото можете!”…
СЕРИОЗНО? Някой трябва да се шегува! Бързо нахлузих първото нещо, което видях – „точно” като за официална церемония за връчване на дипломи, както се досещате! Сресах набързо и некачествено коси и побързах да взема така дългоочакваните албуми със снимките от бала, като истински „отговорник”. Навън бе само 35 градусова жега! И тук идва кулминацията – след цялото това „приключение по самоковски” - объркан е часът за връчването на дипломите! Е, разбира се! В нашето училище има точно 2 завършващи класа и не се разбрахме дори за часа на и без това измислената набързо програма! АШКОЛСУН, КОНГРАТИЛЕЙШЪНС!
Развръзката може би дойде с множеството ромски деца (без никаква мисъл и цел да обидя никого), които се къпеха в реката до училището и си сушиха дрехите на двора, докато директорката казваше: „С голяма тъга казвам, че днес е разделям с любими ученици…”. Какво повече да кажа? Нищо - може би е най-добрият избор, всеки да помисли каквото иска, или просто да почувства…
Като за финал искам да дам един неусъвършенстван журналистически и може би нелепо наивен все още детски съвет: Нека справедливостта да просъществува! Защото както в живота, така и в училище именно тези, неучащите и неучастващите в училищни събития и празненства са водещите фигури. Те най-много викат, най- много искат и гласовете им се чуват по-силно от тези на учащите. Не позволявайте училището да допусне тази грешка, училището, което трябва да учи на справедливост, честност и уважение. Успешен старт, младежи! Светло бъдеще!
Бляскаво бъдеще? Невероятно ново начало? Какво да кажа? Ако кажа „българска работа”, ще е просто заучено клише и обидно за институции, които не постъпват по този начин. Ако реша да го определя с „цялата ни оправия е такава” ще трябва да го докажа, а определено не това е целта, с която създавам този текст. Определено обаче ми се иска да кажа всичко това. Какво още ли? Пародия, пародийно образование, последвало от пародийни матури сci заслужено (може би) пародийно връчване на пародийно изкараните дипломи. Е, ЧЕСТИТО ЗАВЪРШВАНЕ! Дали на някой друг му пука, дали се е почувствал засегнат като мен? Не знам, може би, всъщност – надявам се. Някак ми се струва, че всички ние трябва да станем по-морални и по-смислени, да търсим смисъла в малките жестове, които ще осмислят бъдещи желания и мечти.
Сега ще споделя нещо. Когато ми връчва дипломата, г-жа директорката ми каза лично: „Искам да станеш един съвестен журналист, който създава не само качествени, но и истински критични текстове, защото критика ни е нужна, за да се развиваме и да вървим напред!” Това се опитах да направя, г-жо директор, прощавайте за критиката, но е нужна, за да не се повтаря подобно нещо - „събиране”, което бе наречено от класната ни ръководителка: „Small ceremony” в превод – малка церемония. Церемония?! Малка?! С една дума - НИЩО! Успешен старт, младежи!
Това искаме ние, младите, бъдещето на страната, или както още ви се иска да се наречем, може би най-точно – просто завършили средното си образование младежи. Какво получихме ли? Всичко друго, но не и вдъхновяващо връчване на дипломите и последно, финално изпращане от пределите на родното училище. Е, може би и малко вдъхновяващо за написването на този материал сега, въпреки всичко.
Какво си представя един обикновен човек, когато чуе връчване на дипломи за средно образование? Цветя, балони, музика, тържество, празненство, последна среша на учители, директори и ученици, може би? Това ли си помислихте? В ПГТ нищо не е такова, каквото го очаквате, изненади винаги има, а дали са приятни или не, всеки сам да преценява, пък и никой не е длъжен да те изненада прекрасно и незабравимо, все пак.
А ето как протече дългоочакваният ден. Денят е петък, ден, обявен за връчване на дипломи преди цяла седмица, влизам по навик (като всеки средностатистически тийнейджър, пък и просто човек, независимо на каква възраст) в социалната мрежа „Фейсбук”, където класната ръководителка ни е написала, че съжалява страшно много, но няма да можем да получим дипломите си днес. Сега си представете какво се случва – всички ядосани и отегчени, мрънкащи и неосъзнаващи, сякаш всеки един си мислеше, че само на него може да се случи нещо подобно (по български навик) и по още толкова български побързахме и да охулим добре цялостното училищно управление за „добре” свършената работа. Час след всичко това получаваме ново съобщение: „Всички в сграда №1 в 16.00ч. – ще дават дипломите! Кажете на когото можете!”…
СЕРИОЗНО? Някой трябва да се шегува! Бързо нахлузих първото нещо, което видях – „точно” като за официална церемония за връчване на дипломи, както се досещате! Сресах набързо и некачествено коси и побързах да взема така дългоочакваните албуми със снимките от бала, като истински „отговорник”. Навън бе само 35 градусова жега! И тук идва кулминацията – след цялото това „приключение по самоковски” - объркан е часът за връчването на дипломите! Е, разбира се! В нашето училище има точно 2 завършващи класа и не се разбрахме дори за часа на и без това измислената набързо програма! АШКОЛСУН, КОНГРАТИЛЕЙШЪНС!
Развръзката може би дойде с множеството ромски деца (без никаква мисъл и цел да обидя никого), които се къпеха в реката до училището и си сушиха дрехите на двора, докато директорката казваше: „С голяма тъга казвам, че днес е разделям с любими ученици…”. Какво повече да кажа? Нищо - може би е най-добрият избор, всеки да помисли каквото иска, или просто да почувства…
Като за финал искам да дам един неусъвършенстван журналистически и може би нелепо наивен все още детски съвет: Нека справедливостта да просъществува! Защото както в живота, така и в училище именно тези, неучащите и неучастващите в училищни събития и празненства са водещите фигури. Те най-много викат, най- много искат и гласовете им се чуват по-силно от тези на учащите. Не позволявайте училището да допусне тази грешка, училището, което трябва да учи на справедливост, честност и уважение. Успешен старт, младежи! Светло бъдеще!
Бляскаво бъдеще? Невероятно ново начало? Какво да кажа? Ако кажа „българска работа”, ще е просто заучено клише и обидно за институции, които не постъпват по този начин. Ако реша да го определя с „цялата ни оправия е такава” ще трябва да го докажа, а определено не това е целта, с която създавам този текст. Определено обаче ми се иска да кажа всичко това. Какво още ли? Пародия, пародийно образование, последвало от пародийни матури сci заслужено (може би) пародийно връчване на пародийно изкараните дипломи. Е, ЧЕСТИТО ЗАВЪРШВАНЕ! Дали на някой друг му пука, дали се е почувствал засегнат като мен? Не знам, може би, всъщност – надявам се. Някак ми се струва, че всички ние трябва да станем по-морални и по-смислени, да търсим смисъла в малките жестове, които ще осмислят бъдещи желания и мечти.
Сега ще споделя нещо. Когато ми връчва дипломата, г-жа директорката ми каза лично: „Искам да станеш един съвестен журналист, който създава не само качествени, но и истински критични текстове, защото критика ни е нужна, за да се развиваме и да вървим напред!” Това се опитах да направя, г-жо директор, прощавайте за критиката, но е нужна, за да не се повтаря подобно нещо - „събиране”, което бе наречено от класната ни ръководителка: „Small ceremony” в превод – малка церемония. Церемония?! Малка?! С една дума - НИЩО! Успешен старт, младежи!
Това беше публиката ни
ДО ЛОВЕЧ И НАЗАД
Учебната година е към края си. Остават броени дни до дългоочакваната лятна ваканция. Един ден учениците бяха приятно изненадани от новината, че ще ходим на екскурзия.
Рано сутринта на 15 юни се запътихме към пещерата "Съева дупка", пътя беше дълъг, но противно на очакванията пристигнахме бързо. Може да се каже, че извадихме късмет и бяхме сред първите групи, които посетиха пещерата. И добре, че не се наложи да чакаме, защото това определено не би се отразило добре на екскурзиантите!
Пещерата не е много голяма и я разгледахме бързо, хубаво беше, че не ни оттекчаваха с много излишна информация. Екскурзоводът се шегуваше с нас и ни показа освен традиционните за всички пещери образувания - сталактите, сталагмити и сталактони, нещо ново наречено хелектити. За тези образувания все още няма научно обяснение, но се предполага, че са
възникнали поради голямото течение в една от залите. Също така намерихме време и място за групова снимка в най-интересната зала, в която се оказа, че за свирили и пяли много забележителни личности, като Лили Иванова.
Когато излязохме на слънчева светлина, всички се чувстваха странно, всичко изглеждаше странно и по-светло. Доволни от това, че сме научили нови неща се отправихме към следващата дестинация - Крушинските водопади.
Тук вече бях леко разочарована, попаднахме в големия пик. Отвсякъде прииждаха тълпи- ученици като нас, възрастни хора, семейства... Но това е разбираемо, защото точно този ден беше първият слънчев облаци и валежи. Времето беше просто прекрасно.
Следвахме единствената табелка (само нея забелязах), която водеше към водопадите, и не след дълго се озовахме на едно красиво място. Но за момент сякаш стана препълнено с хора. Всеки бързаше да си направи снимки, буташе се, настъпи лудница. Може би разочарованието ми дойде от това, че нямаше никаква ораганизация. Налагаше се да бързаме постоянно, не след дълго и групата ни се разкъса. Представях си мястото много по-спокойно.
Хубавото беше, че тази бъркотия отмина, хората станаха много по-малко. С риск да ни се скарат ръководителите, няколко човека си позволихме да останем на най-високия водопад, за да се насладим на природната красота и да си направим снимки за спомен. Забелязах, че когато си спокоен и се чувстваш доволен от видяното времето сред природата минава много бързо. Беше време да слезем при групата и да тръгнем за Ловеч с прочутата забележителност - Закритият мост, построен от Кольо Фичето.
Аз лично видях моста само през прозореца на автобуса, изгубих времето си в търсене на храна, а това не беше особено лесно. Времето и тук мина много бързо, затова силно се надявам, че някой ден ще се върна пак и ще посетя всички забележителности на града.
Ивета, Хб
Рано сутринта на 15 юни се запътихме към пещерата "Съева дупка", пътя беше дълъг, но противно на очакванията пристигнахме бързо. Може да се каже, че извадихме късмет и бяхме сред първите групи, които посетиха пещерата. И добре, че не се наложи да чакаме, защото това определено не би се отразило добре на екскурзиантите!
Пещерата не е много голяма и я разгледахме бързо, хубаво беше, че не ни оттекчаваха с много излишна информация. Екскурзоводът се шегуваше с нас и ни показа освен традиционните за всички пещери образувания - сталактите, сталагмити и сталактони, нещо ново наречено хелектити. За тези образувания все още няма научно обяснение, но се предполага, че са
възникнали поради голямото течение в една от залите. Също така намерихме време и място за групова снимка в най-интересната зала, в която се оказа, че за свирили и пяли много забележителни личности, като Лили Иванова.
Когато излязохме на слънчева светлина, всички се чувстваха странно, всичко изглеждаше странно и по-светло. Доволни от това, че сме научили нови неща се отправихме към следващата дестинация - Крушинските водопади.
Тук вече бях леко разочарована, попаднахме в големия пик. Отвсякъде прииждаха тълпи- ученици като нас, възрастни хора, семейства... Но това е разбираемо, защото точно този ден беше първият слънчев облаци и валежи. Времето беше просто прекрасно.
Следвахме единствената табелка (само нея забелязах), която водеше към водопадите, и не след дълго се озовахме на едно красиво място. Но за момент сякаш стана препълнено с хора. Всеки бързаше да си направи снимки, буташе се, настъпи лудница. Може би разочарованието ми дойде от това, че нямаше никаква ораганизация. Налагаше се да бързаме постоянно, не след дълго и групата ни се разкъса. Представях си мястото много по-спокойно.
Хубавото беше, че тази бъркотия отмина, хората станаха много по-малко. С риск да ни се скарат ръководителите, няколко човека си позволихме да останем на най-високия водопад, за да се насладим на природната красота и да си направим снимки за спомен. Забелязах, че когато си спокоен и се чувстваш доволен от видяното времето сред природата минава много бързо. Беше време да слезем при групата и да тръгнем за Ловеч с прочутата забележителност - Закритият мост, построен от Кольо Фичето.
Аз лично видях моста само през прозореца на автобуса, изгубих времето си в търсене на храна, а това не беше особено лесно. Времето и тук мина много бързо, затова силно се надявам, че някой ден ще се върна пак и ще посетя всички забележителности на града.
Ивета, Хб
МАТУРИ 2013
Резултатите от матури 2013г. са на вниманието ни за размисъл и анализ.
2 юни
ДА ПОГЛЕДНЕМ В ОЧИТЕ БЕЗСМЪРТНИЯ
БОРБА
В тъги, в неволи младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи свети, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят найде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша с вяра:
млъчи, моли се, кога те биять
кожата ти да одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе"
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещени конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Стихотворението "Борба" е излязло за пръв път във в. "Дума на българските емигранти" (1871) без последните десет стиха. Цялото е публикувано в "Песни и стихотворения".
Поет, публицист, журналист, преводач, литературен критик, революционер и мислител, Христо Ботев се превръща в икона за българите, в национален символ. Автор само на 20 стихотворения, поезията му дава облика на българската литература и до днес, а цялото му творческо наследство предлага една радикална версия на българското национално мислене и философия.
“Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние…”
Христо Ботев, в. “Знаме” бр. 1, 8 декември 1874 г.
РЕЧ, ПРОИЗНЕСЕНА ОТ ЗОРНИЦА ВЪЛЧЕВА, ПО СЛУЧАЙ 2 ЮНИ
С голямата чест да държи реч пред паметника на падналия за свободата герой - Христо, в Самоков бе натоварена Зорница Вълчева от 11 а клас.
Ето и пламенното й слово
Какво е 2 юни за нас? Не би трябвало да е просто един ден от годината, в който се спираме под воя на сирените и замлъкваме за момент.
Този ден трябва да е денят, в който отдаваме най-искрената си почит и признателност към делото и саможертвата на българските борци за свобода.
2 юни е Денят на Ботев и на всички, които стъпиха на Козлодуйския бряг, преминаха през дебрите на Балкана и влязоха в неравен бой срещу своя петвековен поробител.
Пет века българският народ търпеливо чакаше разбутването на пепелта да роди пламък, в който да изгори всичко, всичко освен България.
Този пламък е подет от Христо Ботев. Роден в Калофер на 6 януари 1848г. в семейството на виден и родолюбив представител на Възрожденската епоха - даскалът Ботьо Петков и Иванка Стайкова, закърмила сина си с песни за храбри войводи и нестихващия Балкан, скрил в себе си юнашки чеда.
Така, един от най-великите поети на България, започва своя жизнен и революционен път.
С преминаването си нелегално на Дунава и спирането на кораба Радецки на Козлодуйския бряг, Ботев отива да помогне на своите братя въстанали срещу вековния поробител. Отивайки на явна смърт, знаейки, че врагът числено превъзхожда българските въстаници, той не се отказва , а смело хваща сабя в ръка и повежда юнаците в боя.
Със своята героична смърт Христо Ботев начертава пътя към свободата и в жертвения олтар на Отечеството завещава безсмъртните си слова.
Днес ние имаме свобода. Родили сме се свободни. Не е нужно, за да съществуваме нормално да слагаме фес или „ да скланяме глава”. Сега можем свободно да се наричаме българи и всичко това благодарение на ТЯХ! На всички знайни и незнайни борци, паднали в боя, не за златен трон, а в името на една едничка цел - свободата на България.
Затова сега отдаваме своята почит пред паметника на Христо Ботев, свиваме китка и показваме признателността си към скъпата жертва, направена в името днес ние да живеем свободни!
ДЕНЯТ НА ДЕТЕТО
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Честит празник деца!
Желаем ви много, много щастливо детство и не бързайте да пораствате! Забавлявайте се и учете. Учете много, повече отколкото се забавлявате. Не потискайте детското любопитство и жаждата за знание.
Учениците в клуб "Събитиен мениджмънт" към гимназията ни с подкрепата на община Самоков, организираха забавен детски празник по случай Международния ден на детето - 1 юни.
Още в ранни зори младежите се заеха да организират пространството на посоченото за мероприятие място - площада на град Самоков. Маси, бои, кубове, платна и т.н. запълваха малкия площад. Постепенно майки, баби, дядовци доведоха малчуганите и обградиха работните острови, където ги чакаха усмихнати батковци и какички, готови да се забавляват и да забавляват.
Дошлште да празнуват деца можеха да участват в конкурси по рисуване, надскачане с чували, игра с куб; и др. Кокетни малки дами стояха мирно, докато момичетата ни рисуваха лицата им (последен писък при подобни забавни мероприятия).
Кметът на Самоков награди победителите в конкурсите.
За организаторите остана - похвалата за добре свършена работа.
Желаем ви много, много щастливо детство и не бързайте да пораствате! Забавлявайте се и учете. Учете много, повече отколкото се забавлявате. Не потискайте детското любопитство и жаждата за знание.
Учениците в клуб "Събитиен мениджмънт" към гимназията ни с подкрепата на община Самоков, организираха забавен детски празник по случай Международния ден на детето - 1 юни.
Още в ранни зори младежите се заеха да организират пространството на посоченото за мероприятие място - площада на град Самоков. Маси, бои, кубове, платна и т.н. запълваха малкия площад. Постепенно майки, баби, дядовци доведоха малчуганите и обградиха работните острови, където ги чакаха усмихнати батковци и какички, готови да се забавляват и да забавляват.
Дошлште да празнуват деца можеха да участват в конкурси по рисуване, надскачане с чували, игра с куб; и др. Кокетни малки дами стояха мирно, докато момичетата ни рисуваха лицата им (последен писък при подобни забавни мероприятия).
Кметът на Самоков награди победителите в конкурсите.
За организаторите остана - похвалата за добре свършена работа.