ЗАПОЧНА ВАКАНЦИЯТА
"Италианският опит в културния туризъм" очаква участници
Ваканцията набира скорост, но за желаещите да изучават културния туризъм в Италия все още не е дошло времето за почивка.
Уважаеми съученици, от 01.07 започна първият етап на проект "Италианският опит в културния туризъм". Събирайте документи, питайте, четете и се преговаряйте английски език.
Уважаеми съученици, от 01.07 започна първият етап на проект "Италианският опит в културния туризъм". Събирайте документи, питайте, четете и се преговаряйте английски език.
ПЛОЩАДЪТ
За всекиго е ясно, пък и е известно от край време, че площадът в един град е политическо, търговско, религиозно средище – с една дума просторно обществено място за събиране на граждани. Ако се поинтересуваме още малко за това как трябва да изглежда един площад, ще открием, че това трябва да бъде НЕЗАСТРОЕНА селищна територия, заобиколена основно от АДМИНИСТРАТИВНИ СГРАДИ и ЗЕЛЕНИНА.
За да не си говорим празни приказки, нека използваме похватите на плуването, ако искате може и на плаването, или на летенето, и да обиколим плащадите на свата, но имайки предвид, че сме българи, нека просто отворим Google Maps и со поразгледаме. Да започнем с Площад „Трафалгар”, а за тези, които не са имали възможността да пътуват и да черпят от световните блага на културата, уточнявам: намира се в Лондон – в средата на площада архитектурната мисъл е решила да постави статуя на генерал Нелсън, до него са застъпени статуи на лъвове, които го „охраняват”, можете да се насладите от всяка страна на прекрасна архитектура и фонтан, заемащ огромни пространства, от която интересна постройка, всеки може да почувства респект към държавата и града.
За да направим и съпоставка, затваряме картата на Англия, за да се доберем до Испания (както се разбрахме – с Google maps!) и да разгледаме Площад „Испания” в Мадрид. Там мислители са поставили статуята на Мигел де Сервантес, придружена от невероятен фонтан, рожба на богатата местна култура и архитектура, площадът е заграден от двата най-известни небостъргача в града, което показва и съвременното развитие на града, а в непосредствена близост се намират и две от величествените сгради, символ на Мадрид.
Това представляват световноизвестните площади – храмове, административни сгради, бляскава архитектура, паметници, които всяват респект, говорят за величието на града, страната и народа, карат те да се чувстваш на мястото си – ни по-голям, ни по-малък от гражданин на града, гордостта тя си върви с постиженията.
Хайде, затваряйте интернет страницата, изключвайте компютрите (и без това много време прекарвате пред екрана и в мрежата, както несъмнено са ви казвали!) и да излезем на чист въздух, всички да се отправим по посока да речем към нашия самоковския площад. Вървим по булеварда с гръмкото име „Македония”, зареждаме се с патриотизъм от сергиите, подминаваме „Нике” презрително, какво прави тя на наша територия, и се забиваме в един фонтан. (Да не коментирам липсата на каквато и да е архитектурна мисъл и проектно решение, няма да се сравняваме с Лондон или Мадрид, все пак!) Не, не искаме скулптори във фонтаните, за това трябва талант и пари, а при нас ни едното, ни другото, както си знаем.
Ние просто искаме – да се прояви малко мисъл и естествено заложеният у човека критерии „красота”, които несъмнено биха могли да се постигнат и в Самоков. Спъвайки се в леко изтърканите и вече клатушкащи се наляво-надясно плочки, се спираме пред гениалната идея - Детска Площадка, Йе, браво! Как не ни беше хрумнало по-рано! Преди години. Толкова е изумително, че ти се иска чудото да не свършва, поглеждаш неуверено и със страх наляво – отдъхваш си облекчено - има площадка, деца играят, пикаят навсякъде и правят едно-друго, прекрасно, нали! Молиш се дано има такъв живот по целия площад – хора и кучета да играят и да опикаят всяка плочка, всяка тревичка! И се озърташ плахо, защото знаеш, че чудеса не се случват често, че щастието е рядкост, но не и тук. Надеждите ти се оправдават – накъдето и да погледнеш ще видиш – че детските площадки се редуват с кръчми, е кръчмите преобладават, но разбира се, мислено е за туризма в града и за раздвижване на въздуха по центъра (да, по площада). Докато сърфираш между фекалиите и внимаваш да не се подхлъзнеш на мраморните плочки, се ослушваш за собствените си мисли, защото крясъците на любящите майки са търсеният меден звън от дизайнера на площад „Захарий Зограф”. Потънал в суетни мисли, налиташ на колоездачни и скейтбордистки съоръжения, на колоездачи, на скейтбордисти и на всякакви спортисти. „Браво”, ти идва да изкрещиш – идеално място за спорт. Как не са се сетили в Европата да превърнат площадите в мултифункционални терени. А дали ти, самият, да не се раздвижиш малко и да не кандидатстваш за Гинес от името на града, да спечелиш милиона и тогава да направиш едни инвестиции по площада да им покажеш как се правят нещата.
Обърках ли ви? Простете. Явно защото от движението главата ми се замая и мислите станаха точно като провокатора – хаотични. Все пак се намираме на самоковския площад „Захари Зограф”, наживо! Спирам, за да се фокусирам и какво по –здравословно от зеленина. А зеленина дал Бог! И още се работи по въпроса: огромни ламаринени съоръжения, предназначени уж да представляват саксии за цветя, са „тупнати” накъдето и да погледнеш, докъдето ти стигне взора из централната част в Самоков. Извинявам се за диалектната форма на думите, които използвах, но прощавайте, струват ми се подходящи. Ашколсун, конгратилейшънс за украсата! А и да не забравя - ако не ви е направило впечатление - хората си вземат пръст от саксиите за вкъщи (все пак защо да се дават пари за пръст, след като могат да си вземат от площада и да си я приберат прилежно в торбичка). И ако ви се вижда елементарен погледът, с който гледам на „украсата” (че „много прост народ се извъди напоследък”), ще кажа, че има теория, която доказва, че ламарината лятно и зимно време (с нагорещяването от слънчевите лъчи и изстудяването от ниските температури, придружени със сняг) оказва силно влияние върху кореновата система на цветята. Замисляли ли сте се? Не? Е, ама нека е „красиво”, с теориите за вероятността няма какво да доказваме тепърва и няма да „откриваме топлата вода”. Съгласявам се, какво съм се заправила на учен и обяснявам неща, които ехе, хората отдавна са не само открили, а и разрешили, едни цветя, голяма работа!!!
Странно, обаче ми се струва, че не това е смисълът на зеленината, която трябва да присъства на всеки площад. Какъв ли може да бъде той? Тук е моментът да давате своите предположения. Хм, а дали пък не става въпрос за паркове? Е, чак пък паркове, да не се намираме в Европата, дървета колкото щеш, все трябва да приличаме на другите, ние, българите сме велик народ, никой не може да ни стигне, ама като сме казали паркове, та паркове! Или пък градинки с цветя и фонтани? Прави сте, стига вече с тези цветя, имаме си ламаринени съоръжения с достатъчно цветя, а пък и ние си имаме фонтан! Е, може да си затворим очите за „туй-онуй”. Нищо, ще се примирим с почти незабележимия факт, че пръска вода навсякъде и обикновено около него има огромни гьолове, ама имайки предвид, че асфалтът и плочките не се мият често около площада, а и в града като цяло, фонтанът си е направо супер инвестиция и рожба на брилянтно хрумване! Как да не се зарадваме на това, че лятно време хората го използват по предназначение като се къпят в него – ми то водата си е скъпо нещо (ток, вода, телефон и да не продължаваме, знаете си българското положение). Хем вода пръска, хем се къпем в него, пък и ни мие града! С този наш фонтан обаче сме достигнали до архитектурни и мисловни висини, той е толкова мултифункционален, че получаваме и бонус - вечер свети във всички всевъзможни цветове, които си мислите, че е възможно да съществуват. Това е то - Фонтан! Истинско творение на изкуството! И все пак, за да бъда напълно обективна, трябва да кажа, че в Самоков - паркове да искаш! Имаме си достатъчно, пък и по-хубаво от нашето – „нема”. В тях можеш да се разхождаш сред естествена природа (при едно условие обаче – не трябва да обръщаш внимание на фасове, боклуци и т.н), пейки (що-годе здрави, ама пък ако са здрави ще е някак не българско!) и тук-там някое мостче – за разкош.
Да погледнем от друга страна. Казват, площадът в един град, трябвало да бъде незастроена селищна зона. На нашия мил, роден Самоков ми се струва, че отново нещо му убягва и го кара да криви от правата линия на перфектното централно място. Целогодишно на централното място, видимо за всеки гражданин са поставени или зимната ледена пързалка, или пък множество съоръжения, пригодени за всички, каращи колела и скейтборд. И да не забравим (не, че можем) - по невероятна инициатива на деен самоковски майстор, е решено да се поставят плочки на площада, които определено са предназначени за сухо и топло място (каквото всички ние добре знаем, че Самоков, като планинско градче, не е през по-голямата част от годината /повече от 6 месеца/) и зимно време вярвам, че не е имало самоковец, който да не се е подхлъзвал на купчина сняг (която няма как да пропусна - не е изчистена) и не е падал на централното място. Най-малкото – застанете в някоя от централните градски кръчми и гледайте най-смешните падания и се забавлявайте и смейте на глас! За да е по-разбираемо и да не ви обърквам в така или иначе обърканата ситуация – нито лятно, нито зимно време имаме красив площад без „незастроени” зони. А сега има и нещо ново, невиждано и нечувано никъде другаде по света (а сигурно и никъде другаде в България като се замисля) – площадка за всяко дете! Да, точно така, не е грешка, за всяко! В рамките на нашия (не кой знае колко голям) площад има 3 площадки за игра! Е, това ако не е площад, не знам какво е! Трябва да направим лозунг с думите: „Всичко, от което имате нужда е при нас – централен площад, град Самоков!”, като този път ще пропуснем репликата „който разбира, тук се спира”, да е някак по-интелигентно и европейско, да сме на ниво!
И за да завършим обстойното разглеждане на качественото спазване на правилата за съществуване на един площад, нека да кажа, че вместо за политически и религиозни цели – ние го използваме за изпращане на випуски! Гениална идея, с която показваме, че
мислители за това какво да има на площада – има и днес. Панаир на суетата! Е, какво пък толкова и аз да го правя на въпрос - и това е обществена цел – да видим всички абитуриенти (предполагам, че това беше целта на мероприятието, въпреки че не вярвам някой човек да е успял да види нещо от цялата тази липса на подредба и всякаква организация, да не кажа мисъл /отново/), които да не забравяме тази година бяха 243-ма, от които 92-ма отличници!!! Ето – и за в бъдеще ще има мислители в града, умни хора, отличници,
където и да ги пипнеш са 6! Ето я връзката, която толкова търсех, трябва от площада да тръгнат отличниците, за да може да се върнат с висше образование след години и да го дозастроят, че още място има… ама малко, трябва да побързат да изучат, че за тях нищо няма да остане. И всички тези заслужили купон по случай завършването зрелостници, вървят с бутилка уиски „Jack Daniel’s” в ръка, крещят до 12 (надявам се в университета да научат и числата от 13 нагоре, все пак) и се радват, че свършват „годините на мъчение” нищо, че са преписвали 99% от домашните си от „Уикипедия”, но пък вървят по площада, пременени, с гордо вдигната глава!!!
Като се замисля, цялото това разминаване между правилата за красиво съществуване на един площад и правилното им разбиране, идва от факта, че в Самоков има предостатъчно пространство, което не се използва за нищо, имаме огромни паркове и страхотна природа, която е оставена „ей така”, защото и така си е красиво, сякаш само в този случай се спазва правилото „да оставим нещата както майката природа си ги е създала”. И в замяна на всичко това Община Самоков се стреми да ни се реваншира с изграждането на всичко, което може да присъства в парковете, или да бъде поставено на други места, които да се обогатят и да привличат също вниманието на обществото – като сложи всичко на площада. Но има и друга възможност, да не бъдем толкова критични и черногледи – дали пък кметът и всички работници в общината не обичат да виждат радостта в очите на децата и майките – затова да искат всичко да се намира на площада, за да виждат по-често щастливите си съграждани (направо постоянно) и да си кажат: „Ей, голяма работа направихме!” Може тук да се „крие ключът от бараката” и всичко това да не е от липса на организация, вкус, елементарно усещане за красота и следване на правила, може би общината цели именно хората да бъдат събрани заедно и да бъдат щастливи.
Не ме разбирайте погрешно с този материал, не целя да обидя никого – и аз обичам красивото, но нека да го направим така, че наистина да е красиво. Искам да виждам зеленина, но не „пльосната” на средата на пътечката, по която вървя. Искам да има поне един път, в който да се разхождам по площада и да не се оглеждам за летящи колоездачи, или падащи скейтбордисти, искам обществени и добре организирани събития (изложби, театър, концерти, но и да не забравяме – не постоянни, за да се направи разликата между празник и делник, защото напоследък всеки ден е празник, така загубихме и ценността на празника в живота). Израснала съм на площада и повярвайте, тогава нямаше люлки, катерушки, пързалки, кончета и т.н. и пак си беше хубаво, дори невероятно детство прекарах! Аз съм млад човек и искам, а когато искаме всички –можем и да го постигнем! Сега прощавайте.
За да не си говорим празни приказки, нека използваме похватите на плуването, ако искате може и на плаването, или на летенето, и да обиколим плащадите на свата, но имайки предвид, че сме българи, нека просто отворим Google Maps и со поразгледаме. Да започнем с Площад „Трафалгар”, а за тези, които не са имали възможността да пътуват и да черпят от световните блага на културата, уточнявам: намира се в Лондон – в средата на площада архитектурната мисъл е решила да постави статуя на генерал Нелсън, до него са застъпени статуи на лъвове, които го „охраняват”, можете да се насладите от всяка страна на прекрасна архитектура и фонтан, заемащ огромни пространства, от която интересна постройка, всеки може да почувства респект към държавата и града.
За да направим и съпоставка, затваряме картата на Англия, за да се доберем до Испания (както се разбрахме – с Google maps!) и да разгледаме Площад „Испания” в Мадрид. Там мислители са поставили статуята на Мигел де Сервантес, придружена от невероятен фонтан, рожба на богатата местна култура и архитектура, площадът е заграден от двата най-известни небостъргача в града, което показва и съвременното развитие на града, а в непосредствена близост се намират и две от величествените сгради, символ на Мадрид.
Това представляват световноизвестните площади – храмове, административни сгради, бляскава архитектура, паметници, които всяват респект, говорят за величието на града, страната и народа, карат те да се чувстваш на мястото си – ни по-голям, ни по-малък от гражданин на града, гордостта тя си върви с постиженията.
Хайде, затваряйте интернет страницата, изключвайте компютрите (и без това много време прекарвате пред екрана и в мрежата, както несъмнено са ви казвали!) и да излезем на чист въздух, всички да се отправим по посока да речем към нашия самоковския площад. Вървим по булеварда с гръмкото име „Македония”, зареждаме се с патриотизъм от сергиите, подминаваме „Нике” презрително, какво прави тя на наша територия, и се забиваме в един фонтан. (Да не коментирам липсата на каквато и да е архитектурна мисъл и проектно решение, няма да се сравняваме с Лондон или Мадрид, все пак!) Не, не искаме скулптори във фонтаните, за това трябва талант и пари, а при нас ни едното, ни другото, както си знаем.
Ние просто искаме – да се прояви малко мисъл и естествено заложеният у човека критерии „красота”, които несъмнено биха могли да се постигнат и в Самоков. Спъвайки се в леко изтърканите и вече клатушкащи се наляво-надясно плочки, се спираме пред гениалната идея - Детска Площадка, Йе, браво! Как не ни беше хрумнало по-рано! Преди години. Толкова е изумително, че ти се иска чудото да не свършва, поглеждаш неуверено и със страх наляво – отдъхваш си облекчено - има площадка, деца играят, пикаят навсякъде и правят едно-друго, прекрасно, нали! Молиш се дано има такъв живот по целия площад – хора и кучета да играят и да опикаят всяка плочка, всяка тревичка! И се озърташ плахо, защото знаеш, че чудеса не се случват често, че щастието е рядкост, но не и тук. Надеждите ти се оправдават – накъдето и да погледнеш ще видиш – че детските площадки се редуват с кръчми, е кръчмите преобладават, но разбира се, мислено е за туризма в града и за раздвижване на въздуха по центъра (да, по площада). Докато сърфираш между фекалиите и внимаваш да не се подхлъзнеш на мраморните плочки, се ослушваш за собствените си мисли, защото крясъците на любящите майки са търсеният меден звън от дизайнера на площад „Захарий Зограф”. Потънал в суетни мисли, налиташ на колоездачни и скейтбордистки съоръжения, на колоездачи, на скейтбордисти и на всякакви спортисти. „Браво”, ти идва да изкрещиш – идеално място за спорт. Как не са се сетили в Европата да превърнат площадите в мултифункционални терени. А дали ти, самият, да не се раздвижиш малко и да не кандидатстваш за Гинес от името на града, да спечелиш милиона и тогава да направиш едни инвестиции по площада да им покажеш как се правят нещата.
Обърках ли ви? Простете. Явно защото от движението главата ми се замая и мислите станаха точно като провокатора – хаотични. Все пак се намираме на самоковския площад „Захари Зограф”, наживо! Спирам, за да се фокусирам и какво по –здравословно от зеленина. А зеленина дал Бог! И още се работи по въпроса: огромни ламаринени съоръжения, предназначени уж да представляват саксии за цветя, са „тупнати” накъдето и да погледнеш, докъдето ти стигне взора из централната част в Самоков. Извинявам се за диалектната форма на думите, които използвах, но прощавайте, струват ми се подходящи. Ашколсун, конгратилейшънс за украсата! А и да не забравя - ако не ви е направило впечатление - хората си вземат пръст от саксиите за вкъщи (все пак защо да се дават пари за пръст, след като могат да си вземат от площада и да си я приберат прилежно в торбичка). И ако ви се вижда елементарен погледът, с който гледам на „украсата” (че „много прост народ се извъди напоследък”), ще кажа, че има теория, която доказва, че ламарината лятно и зимно време (с нагорещяването от слънчевите лъчи и изстудяването от ниските температури, придружени със сняг) оказва силно влияние върху кореновата система на цветята. Замисляли ли сте се? Не? Е, ама нека е „красиво”, с теориите за вероятността няма какво да доказваме тепърва и няма да „откриваме топлата вода”. Съгласявам се, какво съм се заправила на учен и обяснявам неща, които ехе, хората отдавна са не само открили, а и разрешили, едни цветя, голяма работа!!!
Странно, обаче ми се струва, че не това е смисълът на зеленината, която трябва да присъства на всеки площад. Какъв ли може да бъде той? Тук е моментът да давате своите предположения. Хм, а дали пък не става въпрос за паркове? Е, чак пък паркове, да не се намираме в Европата, дървета колкото щеш, все трябва да приличаме на другите, ние, българите сме велик народ, никой не може да ни стигне, ама като сме казали паркове, та паркове! Или пък градинки с цветя и фонтани? Прави сте, стига вече с тези цветя, имаме си ламаринени съоръжения с достатъчно цветя, а пък и ние си имаме фонтан! Е, може да си затворим очите за „туй-онуй”. Нищо, ще се примирим с почти незабележимия факт, че пръска вода навсякъде и обикновено около него има огромни гьолове, ама имайки предвид, че асфалтът и плочките не се мият често около площада, а и в града като цяло, фонтанът си е направо супер инвестиция и рожба на брилянтно хрумване! Как да не се зарадваме на това, че лятно време хората го използват по предназначение като се къпят в него – ми то водата си е скъпо нещо (ток, вода, телефон и да не продължаваме, знаете си българското положение). Хем вода пръска, хем се къпем в него, пък и ни мие града! С този наш фонтан обаче сме достигнали до архитектурни и мисловни висини, той е толкова мултифункционален, че получаваме и бонус - вечер свети във всички всевъзможни цветове, които си мислите, че е възможно да съществуват. Това е то - Фонтан! Истинско творение на изкуството! И все пак, за да бъда напълно обективна, трябва да кажа, че в Самоков - паркове да искаш! Имаме си достатъчно, пък и по-хубаво от нашето – „нема”. В тях можеш да се разхождаш сред естествена природа (при едно условие обаче – не трябва да обръщаш внимание на фасове, боклуци и т.н), пейки (що-годе здрави, ама пък ако са здрави ще е някак не българско!) и тук-там някое мостче – за разкош.
Да погледнем от друга страна. Казват, площадът в един град, трябвало да бъде незастроена селищна зона. На нашия мил, роден Самоков ми се струва, че отново нещо му убягва и го кара да криви от правата линия на перфектното централно място. Целогодишно на централното място, видимо за всеки гражданин са поставени или зимната ледена пързалка, или пък множество съоръжения, пригодени за всички, каращи колела и скейтборд. И да не забравим (не, че можем) - по невероятна инициатива на деен самоковски майстор, е решено да се поставят плочки на площада, които определено са предназначени за сухо и топло място (каквото всички ние добре знаем, че Самоков, като планинско градче, не е през по-голямата част от годината /повече от 6 месеца/) и зимно време вярвам, че не е имало самоковец, който да не се е подхлъзвал на купчина сняг (която няма как да пропусна - не е изчистена) и не е падал на централното място. Най-малкото – застанете в някоя от централните градски кръчми и гледайте най-смешните падания и се забавлявайте и смейте на глас! За да е по-разбираемо и да не ви обърквам в така или иначе обърканата ситуация – нито лятно, нито зимно време имаме красив площад без „незастроени” зони. А сега има и нещо ново, невиждано и нечувано никъде другаде по света (а сигурно и никъде другаде в България като се замисля) – площадка за всяко дете! Да, точно така, не е грешка, за всяко! В рамките на нашия (не кой знае колко голям) площад има 3 площадки за игра! Е, това ако не е площад, не знам какво е! Трябва да направим лозунг с думите: „Всичко, от което имате нужда е при нас – централен площад, град Самоков!”, като този път ще пропуснем репликата „който разбира, тук се спира”, да е някак по-интелигентно и европейско, да сме на ниво!
И за да завършим обстойното разглеждане на качественото спазване на правилата за съществуване на един площад, нека да кажа, че вместо за политически и религиозни цели – ние го използваме за изпращане на випуски! Гениална идея, с която показваме, че
мислители за това какво да има на площада – има и днес. Панаир на суетата! Е, какво пък толкова и аз да го правя на въпрос - и това е обществена цел – да видим всички абитуриенти (предполагам, че това беше целта на мероприятието, въпреки че не вярвам някой човек да е успял да види нещо от цялата тази липса на подредба и всякаква организация, да не кажа мисъл /отново/), които да не забравяме тази година бяха 243-ма, от които 92-ма отличници!!! Ето – и за в бъдеще ще има мислители в града, умни хора, отличници,
където и да ги пипнеш са 6! Ето я връзката, която толкова търсех, трябва от площада да тръгнат отличниците, за да може да се върнат с висше образование след години и да го дозастроят, че още място има… ама малко, трябва да побързат да изучат, че за тях нищо няма да остане. И всички тези заслужили купон по случай завършването зрелостници, вървят с бутилка уиски „Jack Daniel’s” в ръка, крещят до 12 (надявам се в университета да научат и числата от 13 нагоре, все пак) и се радват, че свършват „годините на мъчение” нищо, че са преписвали 99% от домашните си от „Уикипедия”, но пък вървят по площада, пременени, с гордо вдигната глава!!!
Като се замисля, цялото това разминаване между правилата за красиво съществуване на един площад и правилното им разбиране, идва от факта, че в Самоков има предостатъчно пространство, което не се използва за нищо, имаме огромни паркове и страхотна природа, която е оставена „ей така”, защото и така си е красиво, сякаш само в този случай се спазва правилото „да оставим нещата както майката природа си ги е създала”. И в замяна на всичко това Община Самоков се стреми да ни се реваншира с изграждането на всичко, което може да присъства в парковете, или да бъде поставено на други места, които да се обогатят и да привличат също вниманието на обществото – като сложи всичко на площада. Но има и друга възможност, да не бъдем толкова критични и черногледи – дали пък кметът и всички работници в общината не обичат да виждат радостта в очите на децата и майките – затова да искат всичко да се намира на площада, за да виждат по-често щастливите си съграждани (направо постоянно) и да си кажат: „Ей, голяма работа направихме!” Може тук да се „крие ключът от бараката” и всичко това да не е от липса на организация, вкус, елементарно усещане за красота и следване на правила, може би общината цели именно хората да бъдат събрани заедно и да бъдат щастливи.
Не ме разбирайте погрешно с този материал, не целя да обидя никого – и аз обичам красивото, но нека да го направим така, че наистина да е красиво. Искам да виждам зеленина, но не „пльосната” на средата на пътечката, по която вървя. Искам да има поне един път, в който да се разхождам по площада и да не се оглеждам за летящи колоездачи, или падащи скейтбордисти, искам обществени и добре организирани събития (изложби, театър, концерти, но и да не забравяме – не постоянни, за да се направи разликата между празник и делник, защото напоследък всеки ден е празник, така загубихме и ценността на празника в живота). Израснала съм на площада и повярвайте, тогава нямаше люлки, катерушки, пързалки, кончета и т.н. и пак си беше хубаво, дори невероятно детство прекарах! Аз съм млад човек и искам, а когато искаме всички –можем и да го постигнем! Сега прощавайте.