ТЕМИТЕ ТОЗИ МЕСЕЦ
Традициите са това, което ние създавме - диво парти за Хелуин
Футболен турнир в училище
Практика в София - един различен ден от учебната ни практика 
За приятелството, спомените и намирането на щастие в дребните неща от живота...
(Импресия)
Хепатит А или апатит
Младежки парламент
От града на тепетата
Внимание стипендии!!! Юрууууууш!!!

Традициите са това, което ние създаваме

Picture
            Страхотно Хелоун парти се проведе в  сграда 1 на Професионална гиманзия по туризъм. Събитието бе организирано от клуб "Събитиен мениджмънт" и клуб "Социално предприемачество" и бе подкрепен от Младежки парламент Самоков. 
         След дълги приготовления г-жа Маринчева и г-н Петров превърнаха скучната стара сграда на училището ни в истинско свърталище на духове, призраци, вещици, феи и други страховити същества.

Picture
            Точно със залеза на слънцето (18,00ч.) излязоха жадуващите нови тръпки духове. За огромна наша радост много ученици  и от други училища се оказаха подобни на нас. От дванайсетгодишни до бивши ученици на гимназията бяха решили да станат главни действащи лица в нощта на Вси светии. 
            Символичната такса от 1 лев не спря никого.  Фейсконтролът беше жесток – само маскирани бяха допуснати до лудия купон, за чието  музикално оформление се грижеше дяволски добрия и човешки усърдната група „Либърти Рекъртс”.

Picture
            Училището само за минути се превърна сякаш в снимачна площадка на фентъзи филм. Всеки един от мераклиите за изява беше уловил празничкия дух. Из коридорите на даскалото се разхождаха ангели, демони, вампири, бандити и разни анимационни герои. 
             Като на всеки училищен купон имаше и стимули – конкурс за най-ефектни костюми. С награди се сдобиха Танита Първанова, Любомира Манова, Андрей Василева, Красимира Пешкова и Бисер Боянов. Те бяха проявили не само най-голямо старание, въображение, но и желание. В състезетелната част от празника хелуинци можаха да мерят сили  и в денс бетъл. Четири двойки демонстрираха свръхумения да танцуват под звуците на различки стилове музика.

Picture
                Пак като по часовник от приказките партито приключи в девет часа.
                За сведения на интересуващите се добри недоволни нямаше. Всички много се забавлявахме и се надяваме, че догодина американската традиция вече ще е българска и никой няма и да се замисля откъде идва. 
          Благодарим  на всички, които дойдоха! Без вашата подрепа нямаше да се получи такова страхотно парти! Очаквайте още много изненади и още по - весели събития. 
                                                                                                     Аделина, в ролята на Черен ангел


Училищен футболен турнир

Завърши училищният футболен турнир на Професионална гимназия по туризъм гр. Самоков. Турнирът се проведе в няколко фази.
               
В първата фаза мереха сили ученици от 8 до 10 клас. Чрез жребий се определиха срещите в първата част на състезанието. Ето мачовете и резултатите:
 9 "А" клас срещу първи отбор на 8 клас - 5:3
 9 "Б" клас срещу 10 "В" клас - 1:4
 Втори отбор на 8 клас срещу 10 "А" клас - 2:13
               
Във втората част на първа фаза продължиха победителите от трите мача. Те играха на принципа "Всеки срещу всеки". А ето и резултатите:
 9 "А" клас срещу 10 "В" клас - 2:2
10 "А" клас срещу 10 "В" клас - 5:3
10 "А" клас срещу 9"А" клас - 2:5
                 
Така отборът на 9 "А" клас стана пръв на полуфиналите, завършвайки с 4 точки. Те продължиха към финала. Втори се нареди отборът на 10 "А"клас с 3 точки, а трети 10 "В" клас с 1 точка. Голмайстор стана Венци с 10 гола, следван от Симеон със 7.
                 
Във втората фаза взеха участие отборите на 11 и 12 клас. Тъй като бяха само три отбора, се изтегли жребий, при който победителят от първия мач отиде на полуфинал с отбора късметлия, който имаше само един мач. Жребият определи един срещу друг да играят отборите на 11 "Б" и 12 "Б" клас, завършил 1 на 3 в полза на 12 "Б" клас. 

Победителите играха с отбора на 11 "А". Отново 12 "Б" взеха победата. Голмайсторът на втората фаза, Красен, се сдоби с 9 гола.

Така финалът се изигра между отборите на 9 "А" и 12 "Б" клас. В труден сблъсък шампион стана тимът на 12 "Б", побеждавайки с 3 на 6 отбора на 9 "А" клас. 

Третото място си поделиха 10 "А" клас и 11 "А" клас. Голмайстор на турнира стана Красен с 12 гола, следван плътно от Венци с 11 гола.
 
                                                                                                                Стефан, 8 клас

Практика в София

Picture
       
         Продължава традицията практиката ни да бъде свързана с организиране на срещи с представители на големия туристически бизнес. Това се случва благодарение усилията на госпожа Албена Попова и активността на учениците от 12 „а” клас. Този месец те имаха възможност да се запознаят с туристическата дейност на туристическа агенция „Партнер травел”, Аерогара София и да разгледат изложението на туристическа, техническа, ресторантьорска, хотелиерска, дейност в „Интер Експо център”.
            
             Практиката в сферата на туризма е важна и съществена част от обучението на дванадесетокласници. Възможността, която им бе дадена, бе от голяма полза за тях и добър начин за всеки един да разбере какво е научил за тези 5 години в гимназията и какви са неговите пропуски досега.
             Посещението на туристическа агенция като „ Партнер травел” (не много голяма, но не и от най-малките на пазара) ги въведе в същността на дейността, срещна ги с трудността на работата с различни хора, с отговорността и задълженията на служителите. Отношението на всички бе невероятно добро и мило, обясняваха и разказваха с такова желание и видимо удовлетворение за преминаването на един техен работен ден, отговаряха на въпросите на учениците откровено, видимо щастливи от успеха на разговора, който съумяха да постигнат. 
             Всеки ученик получи подарък от туристическата агенция и почерпка. Нещата, които научиха там са толкова обемни, че няма как да се опишат с две думи – попитайте ги!
            Целта на посещението на Летище „София” бе да се запознаят по-обширно, точно и ясно с въздушния транспорт, неговото възникване, минало и настояще. Всички имаха възможност да разгледат какви предлагани услуги има в най-голямото летище в България. Запознаха се с натовареността и вида на работа, както и с видовете длъжности в едно летище.
            В „Интер Експо център” всички успяха, първо, да похапнат и да пийнат, като се насладят на непознати храни, да видят и да опитат различни сортове вино, разбира се само тези, които имаха 18 (г-жа Попова следеше за това), различни деликатеси и посл,е сити и нежадни, да се запознаят с начина им на производство. Експозицията предлагаше най-съвременните хотелски технически съоръжения и демонстрации в предлагането на различни туристически услуги.
             
         Забавление също не липсваше! В автобуса навръщане под формата на викторина бяха проверени наблюдателността, вниманието, концентрацията  и паметта на учениците. Въпросите касаеха само информацията от деня на пътуването. За запомнилите имаше специални награди, осигурени от туристическа агенция „Конкордия”. По случай 5-годишния юбилей на туристическата агенция 5 ученици спечелиха и ваучери с 50% намаление за еднодневна екскурзия в България!
            
         Практиката в Професионална гимназия по туризъм завърши с много положителни емоции за учениците. Този формат на провеждане на практикат е много по-интересен и по-полезен от теоритичното и механично повтаряне на учебния материал. Призовавам учителите на гимназията да правят подобни пътувания по-често, за да се разнообразява дейността и да се предизвика интерес към нея в учениците.
Глория

За приятелството, спомените и намирането на щастие в дребните неща от живота...

Picture
        Здравейте! Името ми е Кристофър Георгиев Костов, но Вие можете да ми викате просто Крис. Както би трябвало да сте разбрали от встъпителните ми думи, смятам да карам само и единствено по същество.  
         Темата на тази статия засяга приятелството и нещата, на които сме способни, за да изпълним обещанията към близките хора. 
         За моите „крехки” 18 години, смея да твърдя, че съм изживял много. И добри и лоши
неща. Не му е тук мястото да правя равносметка за това кои моменти преобладават, но след като цяло животът ми ме удовлетворява, смятам, че все пак графата „добри моменти“ е по-голямата.Нали се сещате за кои добри моменти говоря – тези невероятни части от нашия живот, към които се обръщаме, когато сме затруднени. Хубавите, красиви, спомени. 
    
         Когато човек изпадне в моментна криза, той винаги търси подкрепа в изминали преживявания. И когато си спомня за тях, той извлича необходимата решителност и душевна сила, за да се справи с препятствията, които го затормозяват в момента, с мисълта, че когато го направи, отново ще е способен да изживее дадените приятни мигове с дадените приятни хора. Точно така. Замислете
се... Не са ли, ако не всичките Ви приятни моменти, то поне по-голямата част от тях, преживени и споделени с някой близък за Вас?

        Все пак се чувствам длъжен да се отблагодаря и на лошите моменти, колкото и клиширано, едва ли не, да звучи това. Все пак те са ми помогнали да ценя приятните, ако не като цяло, то поне по – силно. Подпомогнали са за цялостния контраст лошо – добро. И така се е случило в моя живот, че нещото, което най-много ценя на този свят – това са хората! Говоря най-вече за тези хора, с които ми е наистина приятно да си говоря и да прекарвам време. Хората, които дори и да ги помоля за най-голямата глупост на света, биха ми помогнали по всвяко време и от всяко място!

        Историята, която искам да разкажа, мнозина от Вас биха нарекли глуповата, не отричам. Но все пак, дочетете разказа ми и тогава съдете, моля Ви. 
    
         Става въпрос за една песен. Да, драги ми читателю, „просто” за една песен. Но тази въпросна песен аз бях чул, докато прекарвах един от онези незабравими моменти, с един от онези незабравими хора. И по щастливи стечения на обстоятелствата аз бях заснел видео клип, на чийто заден фон се чуваше част от тази песен. И винаги, когато гледах дадения клип, аз се сещах за тази песен и ужасно много исках да я намеря. Търсих я навсякъде (Google ха-ха), но колкото и да търсих, така и не я намирах.    
         
        Докато една вечер, „шляейки” се безцелно из „фейса”, започнах чат с един от онези хора, които с гордост бих нарекъл приятели. Мартин Гаджов. Човек, с когото съм прекарал незабравими моменти. Човек, с когото съм се веселил искрено и множество пъти. Човек на другия край на Европа – в Лондон. И това ако не е най-силното доказателство, че разстоянието не е препятствие за истинското  приятелство! 
        
        След като поговорихме за множество неща, засягащи естествения път, който извървява нашата вселена, на мен ми дойде идеята да го помоля за услуга. Услуга, която знаех, че само той е способен да свърши. Да, знам, че вече се досети. 
        
        И така, аз му изпратих въпросния видео клип с молбата да намери невероятната песен. И този човек не ме разочарова. След като бях прекарал седмици в напразно търсене, бях готов на всичко, за това му обещах в изблик на приятелско  откровение, че помогне ли ми да намеря песента, ще намеря начин той да получи признание в пресата! Мартин намери песента за по-малко и от пет минутки и така се случи, че аз веднага, в 02:36 часа през нощта, седнах и написах това признателно излияние за него.     
         Надявам се, че Ви е накарало да се замислите над някои неща, също както се надявам да е породила един от онези незабравими моменти. 

        Надявам се, след години Мартин да застане пред своите деца и да им предаде един бащински урок за истинското приятелство и аз да съм част от него. Защото зная, че ако аз давам такъв урок на моите деца някой ден, той ще бъде неизменна част от него. 
 
        Надявам се, докато сте чели този материал, ако може да се нарече така, да сте сетили поне за един красив спомен, поне за един невероятен човек, поне за един истински приятел!

ХЕПАТИТ А ИЛИ АПАТИТ

Picture
        "Бум на хепатит А в някои районни на страната отчитат епидемиолозите. Инфекциозна болница в столицата е с пълен капацитет. Налага се пациенти да бъдат слагани на допълнителни легла. От Министерство на здравеопазването обясниха, че имат готовност да реагират, ако се наложи, за да няма връщани пациенти. Най-сериозен е проблемът в Софийска област, Видин и Монтана. Още поне два месеца се очаква да има покачване на заболелите." Това са новините, които все по-често започнахме да чуваме? Имаме ли място за притеснение? С големи букви: ДА!!! Като  се замислим за санитарно-хигиенния контрол в страната и за личната си хигиена като цяло направо си става страшно! Няма човек, който да не знае, че лошата хигиена е основната причина за заболяването Хепатит А, но пък може да се разболее и човек, който страда от обсесивно компулсивно разстройство (ОКР), свързано с хигиената (за незнаещите това е усещане за нечистота и потребност от непрекъснато миене и чистене). 

         Днес, 12.11.2012 год., учениците от 11 „а” клас за пореден път си взеха торбичките и си тръгнаха от училище. Основания всеки намираше в изобилие, за някои бе страхът за здравето, за други прикриващата колективна безотговорност, за трети, върлуващата настинка. 

         Още от сутринта се понесе мълвата за заразени ученици с хепатит. Това истински силно смути някои от единадесетокласници. 
         
        Колективизмът влезе в действие - дезинфектиращите мокри кърпи (често само размазващи!) преминаваха от ръка на ръка (е, не използваха една, де! нали никой не си помисли това?). Предвидливо заредилите се споделиха съкровището си с по-небрежните към хигиенните изисквания на времето. Освен ръце грижливо бяха почистени и плотовете на чиновете и части от столовете. Ролята на чистачки не се хареса много-много на никого и взеха да се обмислят други варианти за спасение. 
         
        А параноята настъпваше. „Ужас, ако се разболея”, „Иска да си ходя, тук не е чисто” – носеха се разни подмятания от учениците. В края на четвъртия час се утвърди брилянтната идея класната стая да бъде освободена.  Речено - сторено. Разбира се, не всички си тръгнаха, нали знаете, във всеки клас ги има тези, така чаровно подстрекаващи всички да си ходят и накрая самите те остават по незнайно каква причина. Може би това са тези, които не се страхуват от никакви зарази!
        
        Въпреки че търсиха истината до четвъртия час и разбраха, че заразен ученик в училище няма, слухът беше удобно оправдание за уплашените за здравето си и за тези, на които просто с причина и без причина в училище им е скучно, тъпо, досадно и на тези, на които просто им се ходи на кафе. И ето половината клас изчезна.  Нека не забравят обаче, че масовизацията невинаги е водела до добри резултати! 

        А и освен това в кафетата също вилнеят зарази!!!
                                                                                                                Ади, 11 а клас

Младежки парламент

Picture
          Обвиняват нас, младите хора, в липса на гражданска позиция и инициатива. 
         Обвиняват нас, младите хора, в липса на желание да се развиваме, да учим и да работим.
         Обвиняват нас, младите хора, във всички грехове на света. 
         Е, обвинители, какво ще кажете сега, когато Младежкият парламент в Самоков вече е факт?
        Ние ще кажем, че когато има кой да ни поведе, ние тръгваме; когато има кой да ни мотивира, ние работим; когато има кой да вярва в нас, ние го следваме!
           Тече усилена работа по поставянето на стабилните основи на една младежка организация благодарение на г-н Деян Петров и Анри Хаджийски. Разбира се, всичко става с малки стъпчици, но знаете поговорката „Бавно, но славно”. Желаещи от нашето училище ИМА. Приветстваме всички включили се и приканваме всички, които все още се чудят дали да се включат, да го направят бързо, защото Няма Време!!! Ние сме бъдещето. 

         Младежкият парламент е активна, независима  младежка гражданска организация, целяща да създаде възможност за младите хора да се реализират на принципите на самоуправлението и доброволчеството.

        МПС цели да има представителство на ученици от всички училища и културни общности в Самоков. Планът, по който се следва организацията, включва няколко стъпки. Първата е откриване на съмишленици и сформиране екип от мотивирани ученици. Менторите вече са ясни, това са Анри Хаджийски и Деян Петров. Следващата стъпка е осигуряването на подходящо и постоянно публично място за срещи и работа (тип офис). Осигуряване на легален юридически статут (признаване от Община Самоков, регистрация на Неправителствена организация) това е следващата задача, с която
са се заели основателите на Младежкия парламент. За да се привлекат все повече млади и амбициозни хора с идеи, ще се организира информационна кампания. 
         За добрия вътрешен ред ще бъде изготвен устав на основата на няколко ценности професионализъм, епина работа, точност, уважение, коректност, креативност, толерантност, развнопоставеност и  ефективност. Колективният управляващ орган ще бъде съставен от координационен съвет, съставен от преставители на отделните комисии. Комисиите ще бъдат пет на брои „Туризъм и екология”; „Спорт и свободно време”; „Култура и изкуства”; „Образование и професионално развитие”; „Връзки с обществеността и партнъорите.”

        Искрено се надяваме да сме ви заинтригували и да се включите в Младежкия парламен. Няма да съжалявате. Тук е мястото, на което ще постигаме нещата, които ни интересуват и вълнуват. Това е  начин да се развиваме.  
Ади, 11 а

От града под тепетата

Picture
        И единадесети „а” клас има възможността да се възползва от създадената традиция от г-жа Албена Попова учебната практика да бъде извън класната стая. Влизайки в ролята на екскурзоводи, учениците на 13.11.2012 година се запознаха из основи със забележителностите на град Пловдив. Целта на занятието, както се досещате, е всеки един да влезе в ролята на екскурзовод и да има своя звезден миг. Разбира се, всеки трябваше да преодолее притеснението си малко или много от съучениците, които колкото и да са добронамерени, не пропускат да отбележат чуждите грешки и да се посмеят на чужд гръб. Още от сега казвам, представихме се идеално (поне така каза госпожата).  
         Пътуването бе организирано от ТА ”Конкордия”, благодарим им за добре подготвената анимация. За PR -a се погрижиха от екипа на вестник „Самоков 365” Анна Манова и Миглена Вардарова. Отразиха тура професионално и с отношение. 
         Старият град на Пловдив бе "изръшкан" обстойно, тонове звуци от история се изляха в пространството - кой чул, чул; кой бил - бил, който спал - спал. Калдъръмените тесни улички, носещи възрожденския дух на града, върнаха единадесетокласници назад във времето и фантазията заработи у всекиго. Застанали пред решетните на Античния театър, стигнахме чак  до римско време.
        Една от оценките за деня звучи така: "Тази практика беше полезна за нас. По този начин добиваме представа за истинската атмосфера, за ежедневните проблеми при едно пътуване и за адекватната реакция от страна на  екскурзоводите."                                                     

         В голямато междучасие, или втората част от екскурзията, хайде познайте къде отидоха всички момичета... и момчета ?.... В магазините за дрехи, разбира се...!, познахте, познахтне! Разглеждане, излизане, влизане в пробните и пазаруване като за последно...! Емоции много, важно е, че всички останаха доволни, е някой се прибраха с пълни торби с покупки и празни портфейли, други с много положителни емоции и сити. Няма значение това най-важното е, че тази практика бе много  удовлетворяваща и поучаваща. 
 
    Следващата практика се очаква с нетърпение.
                                                                                                                                 АБК

Внимание стипендии!!! Юруууууууууууууш!!!

Picture
        Един обикновен учебен ден, течащ с бързината на българските държавни железници, а скуката, надвисваща като черна напаст върху учениците, твърде заети да мислят за петъчната вечер, която им предстои, бе неспасяема и опустошителна. Петък е, да! Денят на майстора, или с една дума - денят на съвременните младежи ( „Баш майсторите” – както се казва в хита, звучащ навсякъде „Баш майсторска”), купонясващи до ранни зори не за друго, а за да си починат, повеселят (всяка седмица, всеки петък, празнуване всеки ден!) – трябва да е много изморително да си ученик и тийнейджър в днешни дни! Така в очакване преминавайки, училищният ден не се отличава с нищо. Скука! Не липсват и онези, които всеки ден имат с какво да се забавляват, но дори и това не променя отегчителния петъчен учебен ден (колкото и малко ученици да присъстват в последния учебен ден от седмицата).
             
Изведнъж, ненадейно,неочаквано и „страшно” събитие се случи. Не, този път никой не падна от стола,учениците не направиха дори някой номер на госпожа, не бе счупен нито един чин нито пък някаква друга училищна собственост, никой не бръщолеви глупости,изпитвайки го на дъската, нищо подобно. Вече се чудите какво толкова е станало,нали? Получихме новина. Е, какво пък толкова една новина? Тази новина обаче промени нагласата на всички, върна усмивките по лицата им, дори ги накара да си вдигнат увисналите глави от чиновете – тази новина събуди всички, тя ги накара да отворят широко очите и сърцата си – даваха стипендии в сграда номер 1! След оповестяването на дългоочакваното събитие никой не можеше да си намери място.О, какъв купон ги чакаше този петък: „ Днес ще се разбия!”- дочух от някъде.Глупости! Не от някъде – от всякъде! Какво означаваше това ли? Не знам, може би пиене, пушене , дискотека, танци, или пък филм, някоя нова книга? – уточнение не бе направено, а не го и търсех (може би знаех отговора, но не исках да го чувам пак). Не може да дават стипендии, а всички да стоят в час все едно нищо не се е случило, не, не може!  Като полудели забягаха към вратата на класната стая, а дори ми се стори, че виждах онези банкноти на мястото на очите им, като от детските анимационни филмчета -гледали сте ги, нали? Застанах безучастна в надпреварата, която се оформи, но се пазех от лудите стипендлии, не крия, беше истинско състезание на живот и смърт!
                  
         Прескачайки се един през друг, състезателите трудно достигнаха до вратата на класната стая. И тъкмо, когато някой бе само на косъм от отварянето на вратата, другия се хвърляше на гърба му със страшна сила и го дърпаше назад. О, какво се случваше само. Чинове, служещи за щитове, столове – оръжия, химикалки, използващи се за куршуми, тетрадките, бяха превърнали в камъни. Помислих си – добре, че няма неща като цветя, плакати, карти, портрети и глобуси, че кой знае какво щеше да стане. Тайничко се молех никой да не се досети за печката в класната стая – за бомба ли биха я използвали, не знам, а и не исках! Първите, истинските бойци,успяха да напуснат пределите на първата бойна зона – класната стая и затичаха по коридора, който колкото сили имаше. Блъскайки се, едни падаха, други се търкаляха, трети прескачаха препятствията от налягали ученици по пода, а дори и минаваха през тях нарочно – да им е по-трудно ставането след това, разбираемо е.Колкото и страшно да бе събитието тръгнах на метри след тях – трябва да се види подобно нещо, въпреки че следващият месец бих могла пак да го наблюдавам!Тръгнах по следите, а следващата зона бе най-опасна – стълбището.
                    
         Там получих странното чувство, че гледам „Сам вкъщи”, не за друго, а учениците ми напомняха на хлапето, което се спуска по стълбите в къщата си с шейната, досетихте се, нали?Те обаче, шейни нямаха. Използваха подръчни материали като училищни раници и дамски чанти! Други измисляха и по-изобретателни неща като спускане по парапета„фрийстайл”, скачане от дълги разстояния по училищни стълби и множество други спортни дисциплини. Докато едни бързаха и измисляха с подръчни средства как да стигнат по-бързо, други не можаха да се стърпят и се спряха на училищното огледало – трябва да си красив дори в боя! Групата от храбри бойци започна да се накъсва и ясно се очертаваха фаворитите. Напускайки училището всеки криеше„козовете” си за последния етап. 
                  
         Докато на едни им се наложи да прескачат оградата на гимназията и да бягат в дисциплината 1 500м. до сграда номер 1, за други това предизвикателство бе далеч по-лесно, пък и колко ученици биха могли да издържат на такова разстояние днес? Те се бяха подготвили, бяха дошли не с бойните си колесници като истински рицари, а с бързите джипове и модерните коли– живеем в модерния свят на гражданите на света, все пак. Тук се усети горчивата нотка на несправедливостта, но в една подобна надпревара, всичко е позволено!Точно защото бе позволено всичко, бягащите решиха, че трябва да увеличат шансовете си за победа, като спукат по някоя и друга гума на колите пред училището. Справедливост трябва да има! Разярени от вида на колите си, облагодетелствените до този момент решиха, че това няма да ги спре, няма да се предадат. И така всички като глутница озверели кучета затичаха по улицата. Коли свиреха, хората крещяха, но за тях това нямаше значение, единствената мисъл бе за стипендиите, мисълта, която ги мотивираше и им даваше още и още сили. Спринтьорите наближаваха сграда номер 1 с разпокъсани дрехи, разчорлени коси, зачервени бузи от бързане, мръсни от търкаляне по земята, потни от тичане, но  успяха! 
               
             От блъсканицата настанала пред училището никой не можеше да премине през входа – то по 4-ма не става, но никой не искаше да загуби накрая! Оприличих ги на хората, които се блъскат на всяка разпродажба в мола. Когато се струпаха като децата от детската градина пред Дядо Коледа, очаквайки играчките си, защото са били послушни, се оказа, че смисъл за надпреварата е нямало. Не, не си мислете, че е било затворено, че касиерката е закъсняла или е пропуснала работния си ден, нито пък, че информацията за раздаването на стипендии е била фалшива. Твърде лесно би завършила историята. Минута по-рано е минал тузарът на класа, този с най-модерната кола, с множеството обожателки и тичащи по него влюбени момичета, абитуриетът, зрелостникът, който не си прави труда да идва всеки ден на училище, защото „всеки ден му е абитуриентски бал”, но за стипендиите, всеки намира време да посети институцията наречена училище, дори той. Отличникът,базиращ се на системата на преписването, позната така добре в днешно време,получавал стипендия без знания, но все пак е „готин” и всички отличници са длъжни да му изкарват оценки, а може би се опитват да му се харесат?! Съвсем добронамерено, воден от обич към съучениците си, които му помагат в трудни моменти (на контролните) и без никакви странични подбуди, а от признателност, взел стипендиите на всички и превъплътен в ролята на Дядо Коледа, отишъл в детската градина (сграда номер 2) и раздал стипендиите на тези, които са били послушни! Може би се чудите как така взима стипендиите, нали се взимат лично? Е, пред милите думи на преписвача гъзар никой не може да устои, дори касиерката! 
         Изводът е следният – не ходете на училище за стипендии и поощрения, а за знания, защото „големите размери” на стипендиите свършват бързо, за вас още тази вечер в дискотеката, а знанията се трупат за години напред! Не мислете за тези, които ходят на училище за да учат, те винаги  побеждават в подобна борба, а за преписвачите и стипендлиите рано или късно идва денят на равносметката. Помислете добре преди да изберете от кои да бъдете!
                                                                                                        Глория        

 





Leave a Reply.

    Author

    Write something about yourself. No need to be fancy, just an overview.

    Archives

    November 2012

    Categories

    All