В този месец
Отново на училище - Първият учебен ден и Размисли на един дванадесетокласник
Празникът на една гимназия
Горещи новини по проект Коменски, многостранни партньорства - След първата мобилност
Интервю с координатора на проекта по Коменски, двустранни партьорства
От Лом с впечатления и награди - Румяна Момчилова
ОТНОВО НА УЧИЛИЩЕ
ОТКРИХМЕ 2012/2013 УЧЕБНА ГОДИНА
ОТКРИХМЕ 2012/2013 УЧЕБНА ГОДИНА
Първият учебен ден
На 17.09.2012 година в двора на ПГ по туризъм кипя оживление, учениците се бяха събрали за откриването на новата учебна година. Най-нетърпеливи бяха дошли първи, това бяха, както се досещате, най-малките-осмокласниците. В погледите им освен радост се четеше и леко притеснение от срещата с новите учители и новото училище.
Дворът бе украсен с балони и цветя. от колоните гърмеше музика. Тържеството бе кратко, но с изненади - Кристиян Гочев, който бе водещ на тържеството, се изяви като вибоксер, а Румяна Момчилова (също водеща) запя хитова песен. Това оживи публиката. След тържествената си реч директора, Т. Цаловска, поля пътя към входа на училището с вода, за да ни върви по вода, и всички се отправихме към класните стаи. Видяхме се с учителите, а също така и със съучениците, с които не сме се виждали цяло лято. Бе много приятно. Разказвахме си за забавни моменти от ваканцията.
Ивелина Стойкова
На 17.09.2012 година в двора на ПГ по туризъм кипя оживление, учениците се бяха събрали за откриването на новата учебна година. Най-нетърпеливи бяха дошли първи, това бяха, както се досещате, най-малките-осмокласниците. В погледите им освен радост се четеше и леко притеснение от срещата с новите учители и новото училище.
Дворът бе украсен с балони и цветя. от колоните гърмеше музика. Тържеството бе кратко, но с изненади - Кристиян Гочев, който бе водещ на тържеството, се изяви като вибоксер, а Румяна Момчилова (също водеща) запя хитова песен. Това оживи публиката. След тържествената си реч директора, Т. Цаловска, поля пътя към входа на училището с вода, за да ни върви по вода, и всички се отправихме към класните стаи. Видяхме се с учителите, а също така и със съучениците, с които не сме се виждали цяло лято. Бе много приятно. Разказвахме си за забавни моменти от ваканцията.
Ивелина Стойкова
РАЗМИСЛИТЕ НА ЕДИН ДВАНАДЕСЕТОКЛАСНИК
С настъпването на 15-ти септември малки и големи ученици се готвят с радост и вълнение за предстоящата учебна година.
От години чаках последния си първи учебен ден. Ах, колко мечтан момент беше това за мен, най-сетне радост и последна година мъчение. Всички приемат последния си първи учебен ден с тъга, ще си каже човек, че светът свършва, а напротив тъкмо тогава се отърваваме и започва хубавото. Тържества вилнеят из целия град, всички празнуват и защо? Няма никакъв смисъл от училището – оценки, отсъствия, като че на някого му пука. Учениците са променени, стига с тези традиции и тържества. 15-ти септември е просто един обикновен календарен ден, дори за един дванадесетокласник.
Последният ми първи учебен ден – ура!
Когато бях малък приемах училището за свещено и магическо място, а учителите сякаш бяха като добрите феи, които ни помагаха да станем умни и способни млади хора. С годините обаче започнах да осъзнавам, че училището не е нищо повече от една институция, създадена само за да роботизира младите, да ни прави смирени и да ни научи да мислим така както трябва, а не така както ние самите искаме. Защо да се оставя да бъда робот? Не харесвам нито учителите, нито предметите в училище, всичко това е едно нищо. Нима, ако не ходя на училище, съм глупав? Не, вярвайте ми, от
училището няма полза! С годините натрупвах тези убеждения у себе си, за да стигна днес до това. Докато годините си течаха, а аз вървях в тази посока не само желанието ми да уча намаляваше, намаляваше също и ученическата ми чанта. Тя намаля до толкова, че напълно изчезна, както и учебниците и тетрадките от нея.
Аз съм млад способен и умен и без училището. Защо ми е да уча толкова излишни неща, които дори няма да са ми от полза в живота? И така от доста време ходя на училище просто защото трябва, пък и не всеки ден от учебната седмица. Когато чуя съучениците си от 12-ти клас да говорят за това колко им е тъжно, че е дошла последната учебна година (тъжно? по – скоро радостно), колко бързо са се минали цели 5 години в гимназията (бързо? тези 5 години се изминаха като 50), как не искат да чуват последния си първи училищен звънец (голяма работа, ще го чувам още цяла една учебна година), как у тях напират различни чувства и вълнения (Да, да се мине по-бързо тази година!), не мога да проумея защо изобщо мислят за тези неща.
Последният първи учебен ден - нищо специално, обикновен ден, какъв ти празник! Никой вече не ходи на тържествата в училище. До сега не съм ходил и сега беше така, не отидох. Какво да му гледам на училището? Училище като училище. Виждал съм го толкова много пъти, все същото си е, ще пропусна толкова един ден.
Учителите и съучениците, искам или не, ще ги виждам още цяла една учебна година! Вместо да се наспи човек, защо само да се разкарва?
Пропуснах един ден, в който учителите отново не спират да говорят за това колко е важна последната учебна година за нас дванадесетокласници. Как ни очакват матури, изпити, университети, все едно и сами не го знаем.
Най-трудната година в живота ни тепърва предстои. Е да, може и да е така за тях, но не и за мен. Правят всичко много по-сложно, отколкото е всъщност. Какво толкова – две матури!? С тях идва и краят на училището, какво значение има колко ще изкарам, важното е да завърша!
Най-хубавото нещо от последния първи учебен ден са наближаващите все повече купони около бала. Това е най-очакваният за мен момент.
Последният първи учебен ден – радост в душата на един дванадесетокласник. Началото на края на мъченията и ученето в училище. А колкото до тържеството на 15-ти септември, видях снимки във „фейсбук”, страшна излагация – знаменосци, речи, приветствия… добре, че се наспах, нищо интересно не съм пропуснал.
Глория
С настъпването на 15-ти септември малки и големи ученици се готвят с радост и вълнение за предстоящата учебна година.
От години чаках последния си първи учебен ден. Ах, колко мечтан момент беше това за мен, най-сетне радост и последна година мъчение. Всички приемат последния си първи учебен ден с тъга, ще си каже човек, че светът свършва, а напротив тъкмо тогава се отърваваме и започва хубавото. Тържества вилнеят из целия град, всички празнуват и защо? Няма никакъв смисъл от училището – оценки, отсъствия, като че на някого му пука. Учениците са променени, стига с тези традиции и тържества. 15-ти септември е просто един обикновен календарен ден, дори за един дванадесетокласник.
Последният ми първи учебен ден – ура!
Когато бях малък приемах училището за свещено и магическо място, а учителите сякаш бяха като добрите феи, които ни помагаха да станем умни и способни млади хора. С годините обаче започнах да осъзнавам, че училището не е нищо повече от една институция, създадена само за да роботизира младите, да ни прави смирени и да ни научи да мислим така както трябва, а не така както ние самите искаме. Защо да се оставя да бъда робот? Не харесвам нито учителите, нито предметите в училище, всичко това е едно нищо. Нима, ако не ходя на училище, съм глупав? Не, вярвайте ми, от
училището няма полза! С годините натрупвах тези убеждения у себе си, за да стигна днес до това. Докато годините си течаха, а аз вървях в тази посока не само желанието ми да уча намаляваше, намаляваше също и ученическата ми чанта. Тя намаля до толкова, че напълно изчезна, както и учебниците и тетрадките от нея.
Аз съм млад способен и умен и без училището. Защо ми е да уча толкова излишни неща, които дори няма да са ми от полза в живота? И така от доста време ходя на училище просто защото трябва, пък и не всеки ден от учебната седмица. Когато чуя съучениците си от 12-ти клас да говорят за това колко им е тъжно, че е дошла последната учебна година (тъжно? по – скоро радостно), колко бързо са се минали цели 5 години в гимназията (бързо? тези 5 години се изминаха като 50), как не искат да чуват последния си първи училищен звънец (голяма работа, ще го чувам още цяла една учебна година), как у тях напират различни чувства и вълнения (Да, да се мине по-бързо тази година!), не мога да проумея защо изобщо мислят за тези неща.
Последният първи учебен ден - нищо специално, обикновен ден, какъв ти празник! Никой вече не ходи на тържествата в училище. До сега не съм ходил и сега беше така, не отидох. Какво да му гледам на училището? Училище като училище. Виждал съм го толкова много пъти, все същото си е, ще пропусна толкова един ден.
Учителите и съучениците, искам или не, ще ги виждам още цяла една учебна година! Вместо да се наспи човек, защо само да се разкарва?
Пропуснах един ден, в който учителите отново не спират да говорят за това колко е важна последната учебна година за нас дванадесетокласници. Как ни очакват матури, изпити, университети, все едно и сами не го знаем.
Най-трудната година в живота ни тепърва предстои. Е да, може и да е така за тях, но не и за мен. Правят всичко много по-сложно, отколкото е всъщност. Какво толкова – две матури!? С тях идва и краят на училището, какво значение има колко ще изкарам, важното е да завърша!
Най-хубавото нещо от последния първи учебен ден са наближаващите все повече купони около бала. Това е най-очакваният за мен момент.
Последният първи учебен ден – радост в душата на един дванадесетокласник. Началото на края на мъченията и ученето в училище. А колкото до тържеството на 15-ти септември, видях снимки във „фейсбук”, страшна излагация – знаменосци, речи, приветствия… добре, че се наспах, нищо интересно не съм пропуснал.
Глория
ПРАЗНИКЪТ НА ЕДНА ГИМНАЗИЯ
Една измислена история за един измислен празник
Реална връзка с лица и събития няма
Цяла седмица се коментираше предстоящият празник на училището. На едния ден пускаха програма – действаме по сценария, на другия, няма да има празник. Тази история заприлича малко на играта „тука има – тука не”, дори и финалът й съответстваше на смисъла и целта на играта – загуба за всички, дори и за този, който организира залаганията.
В деня на празника момиче от някакъв клас както обикновено пристигна в училище навреме за учебни занятия. Коридорите бяха пълни с ученици, звънецът би и започна учебният ден. С учудване девойката си помисли, че няма и намек за празник. Да не би да го бяха забравили? Звънецът за края на часа би 10 минути по-рано от обичайното. Имаше намаление на часовете с 10 минути. Защо ли? Грешка във времето, отчитано от биещите звънеца „лелки” и точно време по нейния джиесем? Пак ли бяха дали на „лелката”, непознаваща часовника, трудната задача да бие звънеца? Точно след 10 минути се оказа, че грешка няма. В чест на празника – кой празник в работния ден? - получихa бонус. Приключване на учебните занятия 1 и 10 минути по-рано! За какво бяха предназначени тези часове? Може би, учениците да се приберат вкъщи по-рано, за да зубкат, или пък да имат повече време за празнуване в най-близкото кафене? уточнение не бе направено.
Но поради тези обстоятелства момичето свърши училище по-рано от обичайното, изпълнено с празнично настроение, голямо празнуване падна! Да, празник все пак имаше, въпреки че учебен процес течеше непрекъснато. Цялата празнична програма бе поднесена по един неповторим начин. Официалната част от тържественото отпразнуване започна с първия час. Строга учителка влезе, изнасе реч за това как трябва да бъдт горди от факта, че учат в това училище и колко важен за тях трябва да бъде Международният ден! Колко добре звучи, нали? И как да се осъзнае важността на деня, след като никой в училището не я показа, след като дори имаше ученици, неразбрали, че училището им има празник, но това са третостепенни въпроси все пак и е добре да бъдат игнорирани в името на празника? През втория час започна купонът т.е. забавната част от тържеството. Девойката така и не разбра какво се случваше. Имаше ли учител, нямаше ли ... Всеки празнуваше по свой собствен начин, важното е, че врявата от празнуването в класната стая достигна до всички, дори до хората, преминаващи по тротоара пред училището. Специалните гости дойдоха през третия учебен час. Това бяха: Ивайло от 12 „д”, който отвори вратата 6 пъти (все пак си търсеше хора за мач!). Косьо от 12 „в”, който влезе да подари букет на приятелката си, която и този път се размина с бременността.
Музикалната част от празника включваше концерт от две изпълнения на Мария от 11 „г”, която и този път не пропусна да изреве поредните най-нови поп фолк песени, поздрав за любимите съученици и още по-любимите учители. В граченето се включи и цялата фен група, а танците на бясна чалга под прозорците на училището разлюляха в ритъм дори старата му сграда! Гостите бяха разнообразни и определено имаше какво да се научи от тях. Купонът се развихри и естествено премина към следващата част от програмата - екипни и игри по двойки – четвъртия час. В стаята се разнесоха викове „терца”, „сто”, „белот”, картоиграчите се почувстваха по-празнично от всякога. Изведнъж празникът утихна. Очаквано, разбира се. Петият час, бе при една от най-строгите госпожи, съществували някога, а за нея празник нямаше никога, по никакъв повод. Ученето – по-важно от всичко! „Колкото повече, толкова повече”, както казва Мечо Пух (винаги съм си представяла този момент, когато публично и аз цитирам Мечо Пух). Като за финал на тържеството на училището шести час изобщо нямаше. Практиката напоследък е такава. Учениците са най-щастливи от липсата на учебен ден, след като празникът бе учебен, за тях утеха и радост бе и просто един неучебен час, затова си го подариха сами, все пак празнуваха!
Така премина празникът на една гимназия през очите на „просто една ученичка”.
Реална връзка с лица и събития няма
Цяла седмица се коментираше предстоящият празник на училището. На едния ден пускаха програма – действаме по сценария, на другия, няма да има празник. Тази история заприлича малко на играта „тука има – тука не”, дори и финалът й съответстваше на смисъла и целта на играта – загуба за всички, дори и за този, който организира залаганията.
В деня на празника момиче от някакъв клас както обикновено пристигна в училище навреме за учебни занятия. Коридорите бяха пълни с ученици, звънецът би и започна учебният ден. С учудване девойката си помисли, че няма и намек за празник. Да не би да го бяха забравили? Звънецът за края на часа би 10 минути по-рано от обичайното. Имаше намаление на часовете с 10 минути. Защо ли? Грешка във времето, отчитано от биещите звънеца „лелки” и точно време по нейния джиесем? Пак ли бяха дали на „лелката”, непознаваща часовника, трудната задача да бие звънеца? Точно след 10 минути се оказа, че грешка няма. В чест на празника – кой празник в работния ден? - получихa бонус. Приключване на учебните занятия 1 и 10 минути по-рано! За какво бяха предназначени тези часове? Може би, учениците да се приберат вкъщи по-рано, за да зубкат, или пък да имат повече време за празнуване в най-близкото кафене? уточнение не бе направено.
Но поради тези обстоятелства момичето свърши училище по-рано от обичайното, изпълнено с празнично настроение, голямо празнуване падна! Да, празник все пак имаше, въпреки че учебен процес течеше непрекъснато. Цялата празнична програма бе поднесена по един неповторим начин. Официалната част от тържественото отпразнуване започна с първия час. Строга учителка влезе, изнасе реч за това как трябва да бъдт горди от факта, че учат в това училище и колко важен за тях трябва да бъде Международният ден! Колко добре звучи, нали? И как да се осъзнае важността на деня, след като никой в училището не я показа, след като дори имаше ученици, неразбрали, че училището им има празник, но това са третостепенни въпроси все пак и е добре да бъдат игнорирани в името на празника? През втория час започна купонът т.е. забавната част от тържеството. Девойката така и не разбра какво се случваше. Имаше ли учител, нямаше ли ... Всеки празнуваше по свой собствен начин, важното е, че врявата от празнуването в класната стая достигна до всички, дори до хората, преминаващи по тротоара пред училището. Специалните гости дойдоха през третия учебен час. Това бяха: Ивайло от 12 „д”, който отвори вратата 6 пъти (все пак си търсеше хора за мач!). Косьо от 12 „в”, който влезе да подари букет на приятелката си, която и този път се размина с бременността.
Музикалната част от празника включваше концерт от две изпълнения на Мария от 11 „г”, която и този път не пропусна да изреве поредните най-нови поп фолк песени, поздрав за любимите съученици и още по-любимите учители. В граченето се включи и цялата фен група, а танците на бясна чалга под прозорците на училището разлюляха в ритъм дори старата му сграда! Гостите бяха разнообразни и определено имаше какво да се научи от тях. Купонът се развихри и естествено премина към следващата част от програмата - екипни и игри по двойки – четвъртия час. В стаята се разнесоха викове „терца”, „сто”, „белот”, картоиграчите се почувстваха по-празнично от всякога. Изведнъж празникът утихна. Очаквано, разбира се. Петият час, бе при една от най-строгите госпожи, съществували някога, а за нея празник нямаше никога, по никакъв повод. Ученето – по-важно от всичко! „Колкото повече, толкова повече”, както казва Мечо Пух (винаги съм си представяла този момент, когато публично и аз цитирам Мечо Пух). Като за финал на тържеството на училището шести час изобщо нямаше. Практиката напоследък е такава. Учениците са най-щастливи от липсата на учебен ден, след като празникът бе учебен, за тях утеха и радост бе и просто един неучебен час, затова си го подариха сами, все пак празнуваха!
Така премина празникът на една гимназия през очите на „просто една ученичка”.
Мобилност в Германия по "Коменски"
Германия е великолепна страна
На 23.09.2012 г. трима учители от училището ни заминаха за Германия - град Кьолн, за да осъществят първата мобилност по проект „Култура, климат и природа – отговорността на нашето европейско бъдеще”. Проектът е седемстранен: Германия, Полша, България, Латвия, Испания, Италия и Гърция.
За повече информация за пътуването се обърнахме към главните действащи лица: г-жа Цаловска, г-н Михайлов и г-н Петров. Първата ми среща бе с г-жа Цаловска.
Г-жо Директор, с какви спечатления останахте от Германия, от хората, с които се срещнахте, и от град Кьолн?
Немската организация започна още от летището, само за 50 минути ние успяхме да слезем от единия самолет и да се качим на другия без никакъв проблем. Първото ми впечатление от качането ми в Мюнхен и от кацането ми в Кьолн бе, че Германия е една прекрасна зелена страна. Дори в дневника, който трябва да напиша за проекта, съм я нарекла „Зелената страна”. Много растителност, много гора и макар че Кьолн е доста населен град, това не пречи между всяка една улица да има страшно много дръвчета и много зеленина.
Германците са толкова дружелюбни, усмихнати и позитивни хора! Онова, което всеки от нас смята за тях, че са студени хора, е пълна предубеденост.
Как ви посрещнаха? Разкажете малко повече за престоя ви в Германия?
Човекът, който ни посрещна на летището, беше на около 40 – 41-годишна възраст, посрещна ни с бебе на годинка и половина в ръце заедно с жена си. Те бяха много усмихнати, много сърдечни хора. През трите дни на престоя ни там бяха изпълнени с толкова позитивизъм, с толкова добро настоение с толкова топлина. Аз се съмнявам, че ние можем да бъдем такива и да им отвърнем на гостоприемството... сякаш ние сме някак си много по-угрижени, много по-тъжни, по-съсредоточени. И когато господин Петров в последния ден от престоя ни там им каза: „Най-вероятно сега ще можете да си отдъхнете от нас”, те отвърнаха „Не, не, не!!! Прекарахме толкова приятно с вас. И ще ни бъде изключително приятно да се видим с вас отново.” Това са приятелства, който остават, за дълго време, поне до края на проекта, надявам се,и след това. След като вече сте запознати с проекта мога да разкажа за това как минахава дните ни там. Първия ден се запознахме с всичките си колеги. Бяхме разделени на тимове. И всеки тим си разменяше колективни подаръчета. Ние получихме на Полша едно знаме и една чаша в цветовете на знамето им, получихме също подарък от Латвия и от Италия. И така първия ден всеки един от нас представи своето училище, региона, в който се намира. Г-н Михайлов и г-н Петров в навечерието на представянето на България направиха набързо една презентация, понеже не бяхме подготвени, но разбира се, бяха се справили чудесно. И така всеки успя да представи училището си и колектива. Остатъка от деня домакините се бяха погрижили да опитаме и разгледаме традиционните им места за хранене, бирарии. Пих бира!!! (смее се) Бирата им е страхотна, макар че аз рядко пия каквито и да било алкохолни напитки. Не е толкова газирана, има по-мек вкус. И най-важното, че се сервираше в едни малки чаши около 200 мл, няма нищо общо с тези огромни халби бира, които всеки един нас си предствя, щом му се каже „немска бира”. Направи ми впечатление, че и в училището и в местата, където ни водеха, всичко беше направено от тежко, масивно, стабилно дърво, такава каквато е и Германия.
После директорка на ПГТ изрази впечатленията си от всички забележителности, които са успели да видят: Кьонската катедрала, ТЕЦ в Кьол и всички малки, но много красиви паметници. Всяка сграда там е архитектурна забележителност. В края на разговора ни г-жа Цаловка завърши с думите: „Ако преди това съм обичала Германия, сега я обожавам”.
Вторият участник, с когото се срещнах, бе г-н Михайлов. Всеизвестен факт е, че географът е любител на природата, а се оказа, че не е чужд и на творенията на човешката ръка. Той силно бе впечатлен от архитектура на град Кьолн, определи я като „великолепна”. Показа ми стотината снимки, които беше направил по време на престоя си там. Г-н Михайлов беше успял за улови впечатляващи моменти от пребиваването си. По време на полета им към Германия през цялото време не станал от седалката до прозореца, за да не пропусне нито една красива гледка. Той наистина се беше проявил като професионален фотограф, понеже беше успял да заснеме най-високите върхове на Алпите, който са вечно покрити с сняг, а заради височината си те пробиваха пелената от облаците и снимката бе много красива.
През свободното време там никак не са скучали. Когато го помолих да обобщи вечатления си от град Кьолн, той възкликна: „Впечатлен съм от Германия! Великолепна страна. Всяка една сграда, която имахме възможност да видим, беше уникален паметник на културата.” Изказа възхищението си от Моста на влюбените над река Рейн, за който г-н Михайлов научил, че хиляди вюбени двойки от цял свят заключват с катинар своята любов, това е и причина да се връщат отново и отново в Кьолн; от Кьолнската катедрала, която е висока 157м (втората по големина в света). Посетили и Рейснкият въглищният басейн. Младият учител бе възхитен от организацията и точността на цялата немска система.
За повече информация за пътуването се обърнахме към главните действащи лица: г-жа Цаловска, г-н Михайлов и г-н Петров. Първата ми среща бе с г-жа Цаловска.
Г-жо Директор, с какви спечатления останахте от Германия, от хората, с които се срещнахте, и от град Кьолн?
Немската организация започна още от летището, само за 50 минути ние успяхме да слезем от единия самолет и да се качим на другия без никакъв проблем. Първото ми впечатление от качането ми в Мюнхен и от кацането ми в Кьолн бе, че Германия е една прекрасна зелена страна. Дори в дневника, който трябва да напиша за проекта, съм я нарекла „Зелената страна”. Много растителност, много гора и макар че Кьолн е доста населен град, това не пречи между всяка една улица да има страшно много дръвчета и много зеленина.
Германците са толкова дружелюбни, усмихнати и позитивни хора! Онова, което всеки от нас смята за тях, че са студени хора, е пълна предубеденост.
Как ви посрещнаха? Разкажете малко повече за престоя ви в Германия?
Човекът, който ни посрещна на летището, беше на около 40 – 41-годишна възраст, посрещна ни с бебе на годинка и половина в ръце заедно с жена си. Те бяха много усмихнати, много сърдечни хора. През трите дни на престоя ни там бяха изпълнени с толкова позитивизъм, с толкова добро настоение с толкова топлина. Аз се съмнявам, че ние можем да бъдем такива и да им отвърнем на гостоприемството... сякаш ние сме някак си много по-угрижени, много по-тъжни, по-съсредоточени. И когато господин Петров в последния ден от престоя ни там им каза: „Най-вероятно сега ще можете да си отдъхнете от нас”, те отвърнаха „Не, не, не!!! Прекарахме толкова приятно с вас. И ще ни бъде изключително приятно да се видим с вас отново.” Това са приятелства, който остават, за дълго време, поне до края на проекта, надявам се,и след това. След като вече сте запознати с проекта мога да разкажа за това как минахава дните ни там. Първия ден се запознахме с всичките си колеги. Бяхме разделени на тимове. И всеки тим си разменяше колективни подаръчета. Ние получихме на Полша едно знаме и една чаша в цветовете на знамето им, получихме също подарък от Латвия и от Италия. И така първия ден всеки един от нас представи своето училище, региона, в който се намира. Г-н Михайлов и г-н Петров в навечерието на представянето на България направиха набързо една презентация, понеже не бяхме подготвени, но разбира се, бяха се справили чудесно. И така всеки успя да представи училището си и колектива. Остатъка от деня домакините се бяха погрижили да опитаме и разгледаме традиционните им места за хранене, бирарии. Пих бира!!! (смее се) Бирата им е страхотна, макар че аз рядко пия каквито и да било алкохолни напитки. Не е толкова газирана, има по-мек вкус. И най-важното, че се сервираше в едни малки чаши около 200 мл, няма нищо общо с тези огромни халби бира, които всеки един нас си предствя, щом му се каже „немска бира”. Направи ми впечатление, че и в училището и в местата, където ни водеха, всичко беше направено от тежко, масивно, стабилно дърво, такава каквато е и Германия.
После директорка на ПГТ изрази впечатленията си от всички забележителности, които са успели да видят: Кьонската катедрала, ТЕЦ в Кьол и всички малки, но много красиви паметници. Всяка сграда там е архитектурна забележителност. В края на разговора ни г-жа Цаловка завърши с думите: „Ако преди това съм обичала Германия, сега я обожавам”.
Вторият участник, с когото се срещнах, бе г-н Михайлов. Всеизвестен факт е, че географът е любител на природата, а се оказа, че не е чужд и на творенията на човешката ръка. Той силно бе впечатлен от архитектура на град Кьолн, определи я като „великолепна”. Показа ми стотината снимки, които беше направил по време на престоя си там. Г-н Михайлов беше успял за улови впечатляващи моменти от пребиваването си. По време на полета им към Германия през цялото време не станал от седалката до прозореца, за да не пропусне нито една красива гледка. Той наистина се беше проявил като професионален фотограф, понеже беше успял да заснеме най-високите върхове на Алпите, който са вечно покрити с сняг, а заради височината си те пробиваха пелената от облаците и снимката бе много красива.
През свободното време там никак не са скучали. Когато го помолих да обобщи вечатления си от град Кьолн, той възкликна: „Впечатлен съм от Германия! Великолепна страна. Всяка една сграда, която имахме възможност да видим, беше уникален паметник на културата.” Изказа възхищението си от Моста на влюбените над река Рейн, за който г-н Михайлов научил, че хиляди вюбени двойки от цял свят заключват с катинар своята любов, това е и причина да се връщат отново и отново в Кьолн; от Кьолнската катедрала, която е висока 157м (втората по големина в света). Посетили и Рейснкият въглищният басейн. Младият учител бе възхитен от организацията и точността на цялата немска система.
През свободното време там никак не са скучали. Когато го помолих да обобщи вечатления си от град Кьолн, той възкликна: „Впечатлен съм от Германия! Великолепна страна. Всяка една сграда, която имахме възможност да видим, беше
уникален паметник на културата.” По-големте забележителности, които са успели да видят са Мостът на влюбените над река Рейн, за който г-н Михайлов научил, че хиляди вюбени двойки от цял свят заключват с катинар своята любов, това е и причина да се връщат отново и отново в Кьолн. Другата голяма забележителност на града е Кьолнската катедрала, която е висока 157м. Посетили и Рейснкият въглищният басейн. Младият учител бе възхитен от организацията и точността на цялата система.
уникален паметник на културата.” По-големте забележителности, които са успели да видят са Мостът на влюбените над река Рейн, за който г-н Михайлов научил, че хиляди вюбени двойки от цял свят заключват с катинар своята любов, това е и причина да се връщат отново и отново в Кьолн. Другата голяма забележителност на града е Кьолнската катедрала, която е висока 157м. Посетили и Рейснкият въглищният басейн. Младият учител бе възхитен от организацията и точността на цялата система.
И третата ми среща премина неусетно. Последният участник в това пътуване г-н Петров подели, че е живял 6 месеца Източна Германия, но никога не бил ходил в Западна. Това било за него възможност да види и другата част на Германия. Според него в Западна Германия „кипи от култура, всички хора”, които успял да се запознае били „страхотни хора. Всички са толкова открити и отворени за нови и нови идеи. „Останах очарован както от страната, така и от хората там.”
Г-н Петров разказа, че бил избран за участник в проекта заради езиковите му умения. Но след като се срещнал с другите учители там и научил за музикалния проект, все повече се зарадвал, че участва. Музикалният проект, който той ще подготвя, ще бъде заедно с Георк и Симона (колеги от Германия, които изключително много са му допаднали). Целта на проекта е да направят общ албум с песни от всички седем държави участнички. Идеята му е да се включи както автентичен български фолклор, така и песни от по-скоро нашумелите стилове музика в България. Албумът няма да бъде продаван, а ще бъде разпространяван в училищата на страните участнички. Част от проектът е създаването на една обща песен. Освен това всяка страна ще трява да направи своя собствена песен със социална насоченост. Чрез анкети и интервюта за изследване на мнението на хората за проблемите с природата, ще бъдат направени текстовете на песните. Предстои му усилена работа, затова му пожелаваме успех с проекта.
Г-н Петров разказа, че бил избран за участник в проекта заради езиковите му умения. Но след като се срещнал с другите учители там и научил за музикалния проект, все повече се зарадвал, че участва. Музикалният проект, който той ще подготвя, ще бъде заедно с Георк и Симона (колеги от Германия, които изключително много са му допаднали). Целта на проекта е да направят общ албум с песни от всички седем държави участнички. Идеята му е да се включи както автентичен български фолклор, така и песни от по-скоро нашумелите стилове музика в България. Албумът няма да бъде продаван, а ще бъде разпространяван в училищата на страните участнички. Част от проектът е създаването на една обща песен. Освен това всяка страна ще трява да направи своя собствена песен със социална насоченост. Чрез анкети и интервюта за изследване на мнението на хората за проблемите с природата, ще бъдат направени текстовете на песните. Предстои му усилена работа, затова му пожелаваме успех с проекта.
Г-н Петров дада повече информация за работа по време на семинарите. Работните срещи били провеждани в близкото градче до Кьолн – Фрехен в едно от училищата там и продължителността им била до към обяд. Организацията очаровала учителя подобно на другите двама участници г –н Михайлов и г –жа Цаловска. Всеки един ден от престоя си там той успявал за се докосва до културата на германската нация. Той ми сподели, че бил поразен от мащабите на ТЕЦ- а който са успели да разгледат.
Почти всяко пътуване има по една байганьовска история, сигурна бях, че и нашите учители са преживели някоя такава, която ще поражда смях, като се сетят за нея. Нашите герои трябвало да си намерят хотела. Започнали да търсят на картата. Стигнали до улица, на която пишело Einbahnstraße. Помислили, че трява да минат по нея, но колкото и да вървели, все стигали до улица с табела Einbahnstraße. След доста лутане успели да намерят хотела си. На следващата сутрин г-жа Цаловска забелязала същата табела на някаква улица и вече започнали да се питат дали пък всяка втора улица в града не се казвала така. Но след като попитали какво означава надписът на табелата, и избухнали в смях, понеже тази дума не било име на улица, а означавало еднопосочна улица.
Аделина Кюнчарска, 11 а
Почти всяко пътуване има по една байганьовска история, сигурна бях, че и нашите учители са преживели някоя такава, която ще поражда смях, като се сетят за нея. Нашите герои трябвало да си намерят хотела. Започнали да търсят на картата. Стигнали до улица, на която пишело Einbahnstraße. Помислили, че трява да минат по нея, но колкото и да вървели, все стигали до улица с табела Einbahnstraße. След доста лутане успели да намерят хотела си. На следващата сутрин г-жа Цаловска забелязала същата табела на някаква улица и вече започнали да се питат дали пък всяка втора улица в града не се казвала така. Но след като попитали какво означава надписът на табелата, и избухнали в смях, понеже тази дума не било име на улица, а означавало еднопосочна улица.
Аделина Кюнчарска, 11 а
Свежо интервю с координатора на проект "Коменски", двустранни партньорства - Радина Маринчева
Факт е, че в училището ни активно се работи по проекти. Тази година бе успешна за нас. Освен проектите по "Леонардо да Винчи", Мобилност и по "Коменски", многостранни парнтьорство имаме и проект по "Коменски", двустранни парньорства. Негов координотор е г-жа Радина Маринчева, а партньорската страна е Хърватия. Г-жа Маринчева отговори на някои вълнуващи ни въпроси.
Какво представлява програмата за двустранни партньорства „Коменски”?
Това е програма, която цели учениците да придобият повече знания и виждания относно живота в друга страна, както и да си обменят езикови знания. Например ние учим хърватски в момента, а другите учат български език.
Кои са основните й цели?
Целта е да можем да говорим по-свободно с останалите народи и да знаем за тяхната култура и история. Основният език е английският и идеята е учениците да могат да комуникират свободно на него, да го упражняват и в същото време да развият своите умения.
Защо нашето училище избра да работи точно по тази програма?
Защото това е една от най-добрите програми, които съществуват в Европа за обмен и комуникация между народите. Тя е доста мобилна, доста практична програма и затова ние решихме да кандидатсваме по нея.
Как се подбират учениците, които да участват в програмата?
Учениците подават заявления да участват в програмата, след което в зависимост от броя на заявленията се прави подбор относно комуникационните способности, нивото на владеене на езика и естествено допълнителните умения. Но в интерес на истината крайният вариант на подбора все още не е избран. Не се зане точно какви ще бъдат критериите, защото още уточняваме това с хърватската страна.
Ако бяхте на нашата възраст бихте ли се включили в проекта?
Когато бях на вашата възраст се включих. Участвала съм в такъв проект, за това силно го препоръчвам.
И последен, но не на последно място въпрос- Смятате ли, че нашето поколение ще пожъне от
семето, което сте засели или ние сме просто една изгубена кауза?
Аз не мисля, че сте изгубена кауза, иначе не бих си изгубила 2 години от времето тук. Мисля, че ще постигнете много неща, стига да повярвате в себе си и в същото време да положите максимално усилие и труд и да приемете, че училището не е място, което мама и тате и всички останали ви караме да ходите, а място, на което можете да се развивате и да научавате допълнителни неща и да вземете всички възможности, които ви се предоставят.
Много Ви благодарим, г-жо Маринчева, за отделеното време и Ви пожелаваме успешна учебна година.
Зарина, 9 а
Какво представлява програмата за двустранни партньорства „Коменски”?
Това е програма, която цели учениците да придобият повече знания и виждания относно живота в друга страна, както и да си обменят езикови знания. Например ние учим хърватски в момента, а другите учат български език.
Кои са основните й цели?
Целта е да можем да говорим по-свободно с останалите народи и да знаем за тяхната култура и история. Основният език е английският и идеята е учениците да могат да комуникират свободно на него, да го упражняват и в същото време да развият своите умения.
Защо нашето училище избра да работи точно по тази програма?
Защото това е една от най-добрите програми, които съществуват в Европа за обмен и комуникация между народите. Тя е доста мобилна, доста практична програма и затова ние решихме да кандидатсваме по нея.
Как се подбират учениците, които да участват в програмата?
Учениците подават заявления да участват в програмата, след което в зависимост от броя на заявленията се прави подбор относно комуникационните способности, нивото на владеене на езика и естествено допълнителните умения. Но в интерес на истината крайният вариант на подбора все още не е избран. Не се зане точно какви ще бъдат критериите, защото още уточняваме това с хърватската страна.
Ако бяхте на нашата възраст бихте ли се включили в проекта?
Когато бях на вашата възраст се включих. Участвала съм в такъв проект, за това силно го препоръчвам.
И последен, но не на последно място въпрос- Смятате ли, че нашето поколение ще пожъне от
семето, което сте засели или ние сме просто една изгубена кауза?
Аз не мисля, че сте изгубена кауза, иначе не бих си изгубила 2 години от времето тук. Мисля, че ще постигнете много неща, стига да повярвате в себе си и в същото време да положите максимално усилие и труд и да приемете, че училището не е място, което мама и тате и всички останали ви караме да ходите, а място, на което можете да се развивате и да научавате допълнителни неща и да вземете всички възможности, които ви се предоставят.
Много Ви благодарим, г-жо Маринчева, за отделеното време и Ви пожелаваме успешна учебна година.
Зарина, 9 а
Михаил Михайлов
(Милото на учиници, ученички, учители, служители и персонал в ПГТ)
За повече подробности относно пътуването до Кьолн
Михайлов по очила през Зарина
Това ли беше първото ви пътуване извън България по проект?
По проект наистина ми беше първото пътуване, иначе съм излизал и преди това ходил съм и в Гърция и в Македония, и в Румъния, почти цяла Западна Европа. Но по проект ми е за първи път.
А как беше пътуването? Наложи ли ви се да пътувате на автостоп?
Не, чак до автостоп не се е стигало. Пътуването премина изключително добре, нормално. Имахме прекачване на летището в Мюнхен на отиване, за да стигнем до Кьолн. Съответно на връщане минахме през Виена. Връщането през Виена беше планирано да бъде 6 часа, за да можем да видим нещо от архитектурните забележителости на града. Изключително красив град, със забележителна архитектура. Между другото българският град Русе е строен от австрийци с подобна архитектура, но все пак не може да се сравнява с Виена.
Как ви посрещнаха там?
Изключително топло посрещане. Аз не очаквах такова посрещане. Знае се от всички, че южните народи,особено славияните като нас, сме по-топли, а германците са по-студен народ. Или поне такава е теорията. На практика обаче това не е така. Изключително са любезни, учтиви във всяко едно отношение, много топли хора.
Koe беше първото място, което посетихте?
Катедралата на Кьолн. Човек настръхва при вида на такова огромно съоражение, което е построено преди повече от 400 години. Размерите на сградата са 158 на височина й се вижда от самолет, докато каца. Първото нещо, което виждаш е огромната катедрала и голямата река Рейн, която пресича града.
Какви бяха останалите неща, които видяхте?
На много места ходихме. Като върна времето назад, самият град впечатлява с архитектурните си забележителности. Има стара част на града, която е от 18-19 век с типичните немски къщички с остри покриви, страшно много църки, т.е. така нарачените катедрали. Интересното за Кьолн е, че той е католически град. Германия е протестанска държава като цяло, населението е протестантско, но в самия Кьолн са католици, за това имат страшно много катедрали. В града има много вярващи хора.
Всеки турист на града е впечатлен от въглищния басейн. Изключително голямо като площ място. Въглищата се добиват с машина с тегло 13 500 тона, 100 метра височина и 240 дължина. И интересното е, че само четирима души работят на нея. Не е като тук в нашите миньорски селища с по 600 миньора, които трябва да копаят всичко на ръка.
Самото училище във Фрехен за мен също бе интересно. Нашите партньори са от това градче, което е на около 15 километра от Кьолн. Училището е голямо, от 1500 ученици и над 100 учители. Оношението на самите учители впечатлява. Всички те знаят английски език, независимо на каква възраст са. Учениците са много възпитани и се разбират добре, тъй като там учат ученици от 5-ти до 12 клас в една смяна, имат общи помещения за почивка и други дейности. Изобщо на никакви кофликти не бихте се натъкнали. Във двора на училището имаше страшно много колелета и мотори или скутери, както им казваме ние. Над 200 колела имаше в двора на училището, но никой не ги заключва и никой не се опасява, че ще му бъде откраднато колелото.Това е типично за страните от Западна Европа. Не знам дали си ходила там, но тротоарите са разделен на две – велоалея и участък за пешаходците. Общо взето това е, което ме впечатли.
Коя беше най- важната задача, която трябваше да изпълните там?
Трябваше да определим с какво конкретно ще се занимаваме в следващите две години, какви ще бъдат задачите на отделните страни за следващата среща, която ще бъде на о-в Крит през декември. Темата на срещата ще е свързана с информационните технологии или как ще бъдат прилагани информационните технологии в тематиката на проекта.
Коя беше най-интересната личност, с която се запознахте по време на проекта?
Трудно ми е да кажа, но най-интересен и колоритен беше господинът по музика в училището във Фрехен. Изключително позитивен и усмихнат човек, който се казва Джордж Питър или на немски Гьорг Петър. Уникален човек със страхотно чувство за хумор, човек, който добре те предразполага и може би той е човекът, който ми направи най-добро впечатление от всички останали
Къде се намира България между останалите европейски страни, които участват в проекта?
Аз мисля, че сме на водещо място. Колкото и оптимистично да звучи, аз гледам реално на нещата и мисля, че по нищо не отстъпваме на останалите. Независимо, че там са имената на Испания, Италия и Германия, които са водещи икономически сили в Европа, не им отстъпваме нито по образование, нито по качеството на работа в училище. Дори не мога да кажа, че немските ученици са по-добри от българските. Нашето училище е ко-координатор заедно с германското училище, което е координатор на проекта, така че можем да кажем, че сме напред в класацията.
Бихте ли ни посъветвали с нещо, което сте научили от своите ученически години?
Аз мога да изредя и 200 неща, но нашите поколения трудно могат да се сравнят. Аз съм завършил училище преди 7-8 години. Във вас е бъдещето, във вас е надеждата на хората занапред. Не че аз съм стар, едва на 26 съм, но мога да ви посъветвам много неща. Мога да ви посъветвам да имате повече тъпение относно училището. Вие сте много по на „ти” със технологиите, отколкото ние бяхме на времето. Имате достъп до Интернет и всякаква информация. Хубаво е да проявите търпение към преподавателите, особено към по-възрастните. Слушайте какво ви говорят, защото те правят всичко за вас, за да може вие да получите максимално много знания. Те ви оказват и много морална подкрепа. Училището не е само това да учиш. То те изгражда като личност. Аз съм това, което съм сега благодарение на моите учители.
Благодарим много, че ни отделихте от времето си, г-н Михайлов. Пожелаваме Ви много успехи занапред.
Зарина
Това ли беше първото ви пътуване извън България по проект?
По проект наистина ми беше първото пътуване, иначе съм излизал и преди това ходил съм и в Гърция и в Македония, и в Румъния, почти цяла Западна Европа. Но по проект ми е за първи път.
А как беше пътуването? Наложи ли ви се да пътувате на автостоп?
Не, чак до автостоп не се е стигало. Пътуването премина изключително добре, нормално. Имахме прекачване на летището в Мюнхен на отиване, за да стигнем до Кьолн. Съответно на връщане минахме през Виена. Връщането през Виена беше планирано да бъде 6 часа, за да можем да видим нещо от архитектурните забележителости на града. Изключително красив град, със забележителна архитектура. Между другото българският град Русе е строен от австрийци с подобна архитектура, но все пак не може да се сравнява с Виена.
Как ви посрещнаха там?
Изключително топло посрещане. Аз не очаквах такова посрещане. Знае се от всички, че южните народи,особено славияните като нас, сме по-топли, а германците са по-студен народ. Или поне такава е теорията. На практика обаче това не е така. Изключително са любезни, учтиви във всяко едно отношение, много топли хора.
Koe беше първото място, което посетихте?
Катедралата на Кьолн. Човек настръхва при вида на такова огромно съоражение, което е построено преди повече от 400 години. Размерите на сградата са 158 на височина й се вижда от самолет, докато каца. Първото нещо, което виждаш е огромната катедрала и голямата река Рейн, която пресича града.
Какви бяха останалите неща, които видяхте?
На много места ходихме. Като върна времето назад, самият град впечатлява с архитектурните си забележителности. Има стара част на града, която е от 18-19 век с типичните немски къщички с остри покриви, страшно много църки, т.е. така нарачените катедрали. Интересното за Кьолн е, че той е католически град. Германия е протестанска държава като цяло, населението е протестантско, но в самия Кьолн са католици, за това имат страшно много катедрали. В града има много вярващи хора.
Всеки турист на града е впечатлен от въглищния басейн. Изключително голямо като площ място. Въглищата се добиват с машина с тегло 13 500 тона, 100 метра височина и 240 дължина. И интересното е, че само четирима души работят на нея. Не е като тук в нашите миньорски селища с по 600 миньора, които трябва да копаят всичко на ръка.
Самото училище във Фрехен за мен също бе интересно. Нашите партньори са от това градче, което е на около 15 километра от Кьолн. Училището е голямо, от 1500 ученици и над 100 учители. Оношението на самите учители впечатлява. Всички те знаят английски език, независимо на каква възраст са. Учениците са много възпитани и се разбират добре, тъй като там учат ученици от 5-ти до 12 клас в една смяна, имат общи помещения за почивка и други дейности. Изобщо на никакви кофликти не бихте се натъкнали. Във двора на училището имаше страшно много колелета и мотори или скутери, както им казваме ние. Над 200 колела имаше в двора на училището, но никой не ги заключва и никой не се опасява, че ще му бъде откраднато колелото.Това е типично за страните от Западна Европа. Не знам дали си ходила там, но тротоарите са разделен на две – велоалея и участък за пешаходците. Общо взето това е, което ме впечатли.
Коя беше най- важната задача, която трябваше да изпълните там?
Трябваше да определим с какво конкретно ще се занимаваме в следващите две години, какви ще бъдат задачите на отделните страни за следващата среща, която ще бъде на о-в Крит през декември. Темата на срещата ще е свързана с информационните технологии или как ще бъдат прилагани информационните технологии в тематиката на проекта.
Коя беше най-интересната личност, с която се запознахте по време на проекта?
Трудно ми е да кажа, но най-интересен и колоритен беше господинът по музика в училището във Фрехен. Изключително позитивен и усмихнат човек, който се казва Джордж Питър или на немски Гьорг Петър. Уникален човек със страхотно чувство за хумор, човек, който добре те предразполага и може би той е човекът, който ми направи най-добро впечатление от всички останали
Къде се намира България между останалите европейски страни, които участват в проекта?
Аз мисля, че сме на водещо място. Колкото и оптимистично да звучи, аз гледам реално на нещата и мисля, че по нищо не отстъпваме на останалите. Независимо, че там са имената на Испания, Италия и Германия, които са водещи икономически сили в Европа, не им отстъпваме нито по образование, нито по качеството на работа в училище. Дори не мога да кажа, че немските ученици са по-добри от българските. Нашето училище е ко-координатор заедно с германското училище, което е координатор на проекта, така че можем да кажем, че сме напред в класацията.
Бихте ли ни посъветвали с нещо, което сте научили от своите ученически години?
Аз мога да изредя и 200 неща, но нашите поколения трудно могат да се сравнят. Аз съм завършил училище преди 7-8 години. Във вас е бъдещето, във вас е надеждата на хората занапред. Не че аз съм стар, едва на 26 съм, но мога да ви посъветвам много неща. Мога да ви посъветвам да имате повече тъпение относно училището. Вие сте много по на „ти” със технологиите, отколкото ние бяхме на времето. Имате достъп до Интернет и всякаква информация. Хубаво е да проявите търпение към преподавателите, особено към по-възрастните. Слушайте какво ви говорят, защото те правят всичко за вас, за да може вие да получите максимално много знания. Те ви оказват и много морална подкрепа. Училището не е само това да учиш. То те изгражда като личност. Аз съм това, което съм сега благодарение на моите учители.
Благодарим много, че ни отделихте от времето си, г-н Михайлов. Пожелаваме Ви много успехи занапред.
Зарина
Елате на театър
Румяна Момчилова със специална награда от фестивала в Лом разказва за преживяването си там
От 30.09.2012.г до 03.10.2012г. се проведе V международен фестивал на любителските читалищни театри на името "Кръстьо Пишурка" в гр. Лом, където нашият младежки театрален състав към НЧ "Отец Паисий – 1859г.” гр. Самоков, взе участие и награди!!!:)
Представихме се с пиесата на Панчо Панчев "Покана от Париж". В пиесата участват част от учениците в нашето училище, това са: Кристиян Гочев (11а), Румяна Момчилова (11а), Цветелина Пешкова (10б), Мирела Иванова (10б), както и бивши възпитаници на гимназията – Боян Белокапов и Красимира Пешкова. В пълен състав групата се състои от 15 души.
Бяхме настанени в хотел на брега на р. Дунав. Срещнахме се с малко състави, тъй като фестивалът беше една седмица, на ден имаше по 2 представления. Залата на читалището им беше по-голяма от тази на нашето читалище, но не и по-красива. Участваха общо 18 състава, 6 от които бяха само гости.
Играхме доста добре и бяхме оценени подобаващо. Спечелихме награда за спектакъл за постановката "Покана от Париж", Боян Белокапов получи награда за главна мъжка роля, Габриела Даганова получи награда за главна женска роля, а Румяна Момчилова (Аз) получи специалната награда на Съюза на народните читалища в България. По-голяма част от актьорите в пиесата са възпитаници на гимназията ни, а останалите са представители на някои от другите средни училища в града. Пиесата беше много добре приета от публиката в Лом и макар че входът не беше свободен, залата на читалището беше пълна, както винаги. Не очаквахме толкова голям интерес. Оказа се,че са дошли група хора от Румъния специално за да ни гледат. Имаше страшно много млади хора, които искрено се радваха. Многократно ни бяха задавани въпроси от сорта: "Защо се занимавате точно с театър, а не с нещо друго? Театърът вече не е толкова популярен сред младежите." Ние не сме по-различни от другите просто търсехме една специфична тръпка, която можеш да усетиш единствено на сцената, когато играеш пред пълна зала и хората са се втренчили в теб. Играли сме и пред полупразна зала, но не е важно колко човека има, важното е да се забавляваш и да направиш всичко възможно хората да не съжаляват, че са дошли.
Има разлика да играеш пред местната публика и да играеш пред публика на друго място. Играли сме пиесата в гр. Кнежа на фестивалът "Звезден прах" и в гр. Лом. Случихме на публика и двата пъти. Журито в Лом беше много очудено, че вижда толкова млади хора, които се интересуват от изкуство и по-точно от театър.
Театърът не е само за стари хора!!! Пиесата спечели сърцата на самоковката публика и събуди интереса на младите хора към театъра. За да се харесаш на публиакта трябва да играеш със сърцето си, да бъдеш естествен.
Младежкият театрален състав (МТС) е събрал хора с общ интерес и с една страст. Преди всичко ние сме едно голямо семейство и това ни помага много. Надяваме се и за в бъдеще да бъдем заедно и да постигнем още много успехи.
Елате на театър!
От 30.09.2012.г до 03.10.2012г. се проведе V международен фестивал на любителските читалищни театри на името "Кръстьо Пишурка" в гр. Лом, където нашият младежки театрален състав към НЧ "Отец Паисий – 1859г.” гр. Самоков, взе участие и награди!!!:)
Представихме се с пиесата на Панчо Панчев "Покана от Париж". В пиесата участват част от учениците в нашето училище, това са: Кристиян Гочев (11а), Румяна Момчилова (11а), Цветелина Пешкова (10б), Мирела Иванова (10б), както и бивши възпитаници на гимназията – Боян Белокапов и Красимира Пешкова. В пълен състав групата се състои от 15 души.
Бяхме настанени в хотел на брега на р. Дунав. Срещнахме се с малко състави, тъй като фестивалът беше една седмица, на ден имаше по 2 представления. Залата на читалището им беше по-голяма от тази на нашето читалище, но не и по-красива. Участваха общо 18 състава, 6 от които бяха само гости.
Играхме доста добре и бяхме оценени подобаващо. Спечелихме награда за спектакъл за постановката "Покана от Париж", Боян Белокапов получи награда за главна мъжка роля, Габриела Даганова получи награда за главна женска роля, а Румяна Момчилова (Аз) получи специалната награда на Съюза на народните читалища в България. По-голяма част от актьорите в пиесата са възпитаници на гимназията ни, а останалите са представители на някои от другите средни училища в града. Пиесата беше много добре приета от публиката в Лом и макар че входът не беше свободен, залата на читалището беше пълна, както винаги. Не очаквахме толкова голям интерес. Оказа се,че са дошли група хора от Румъния специално за да ни гледат. Имаше страшно много млади хора, които искрено се радваха. Многократно ни бяха задавани въпроси от сорта: "Защо се занимавате точно с театър, а не с нещо друго? Театърът вече не е толкова популярен сред младежите." Ние не сме по-различни от другите просто търсехме една специфична тръпка, която можеш да усетиш единствено на сцената, когато играеш пред пълна зала и хората са се втренчили в теб. Играли сме и пред полупразна зала, но не е важно колко човека има, важното е да се забавляваш и да направиш всичко възможно хората да не съжаляват, че са дошли.
Има разлика да играеш пред местната публика и да играеш пред публика на друго място. Играли сме пиесата в гр. Кнежа на фестивалът "Звезден прах" и в гр. Лом. Случихме на публика и двата пъти. Журито в Лом беше много очудено, че вижда толкова млади хора, които се интересуват от изкуство и по-точно от театър.
Театърът не е само за стари хора!!! Пиесата спечели сърцата на самоковката публика и събуди интереса на младите хора към театъра. За да се харесаш на публиакта трябва да играеш със сърцето си, да бъдеш естествен.
Младежкият театрален състав (МТС) е събрал хора с общ интерес и с една страст. Преди всичко ние сме едно голямо семейство и това ни помага много. Надяваме се и за в бъдеще да бъдем заедно и да постигнем още много успехи.
Елате на театър!
RSS Feed