ТРИ ЖУЛИЕТИ В ОЧАКВАНЕ НА РОМЕО, НО ИЗНЕНАДАНИ ОТ ...
Докато някои ученици учат, други мързелуват, а трети скучаят, в училището клубът по театрално изкуство съчетава брилянтно ученето със забавлението.
Голямата подготовка на театралите личеше от пръв поглед. Чакайки да започне представлението, нямаше как да не ми направят впечатление красивите костюми, рокли и прически, които така старателно бяха изпипали всички участници.
Приличаха на принцеси и принцове току-що излезли от рисунките на някоя страница на книжка с приказки. Красиво пременени, те не спираха нервно да обикалят стаята, преговаряйки репликите си на ум (но четящи се по устните им), очаквайки публиката да дойде. Бяха напрегнати, защото излизаха за пръв път пред публика, но старанието им показваше огромното желание, с което се превъплътиха в актьори.
Монолозите, които прекрасните принцеси представяха, бяха от „Ромео и Жулиета”. Интересното бе, че след всеки монолог актьорите задаваха въпроси към публиката, свързани с казаното от тях. Така всеки един слушаше внимателно, отговорите летяха като куршуми от всички страни, придружени с викове на борба за верни предположения, а долавянето на казаното бе с повишена трудност за всички оценяващи истинността им. Имаше не само трагични диалози, а и комични, които предизвикаха такъв смях, че разтърсихме звучно и забавно библиотеката в училище.
Момчетата с комичните диалози спечелиха сърцата на всички, не защото момичетата не бяха добри колкото тях, а защото всички колективно решиха да изберат забавлението като победа. Всеки ученик иска смях и веселба, точно заради това за победител единодушно бе избран актьорът Стефан от 8 клас.
Напоследък доста събития се организират в гимназията ни, забелязвате ли? Хубавото на тези спектакли и екскурзии е това, че развиваме способностите и качествата си, забавляваме се и се сплотяваме като колектив. Никой не иска само учене, нали така? Когато е придружено със смях и приятели се учи по-лесно и приятно. А гледането на театрални постановки е удоволствие и забавление за всички нас. Продължавайте да се развивате и чакаме следващото представление с нетърпение!
Глория
Голямата подготовка на театралите личеше от пръв поглед. Чакайки да започне представлението, нямаше как да не ми направят впечатление красивите костюми, рокли и прически, които така старателно бяха изпипали всички участници.
Приличаха на принцеси и принцове току-що излезли от рисунките на някоя страница на книжка с приказки. Красиво пременени, те не спираха нервно да обикалят стаята, преговаряйки репликите си на ум (но четящи се по устните им), очаквайки публиката да дойде. Бяха напрегнати, защото излизаха за пръв път пред публика, но старанието им показваше огромното желание, с което се превъплътиха в актьори.
Монолозите, които прекрасните принцеси представяха, бяха от „Ромео и Жулиета”. Интересното бе, че след всеки монолог актьорите задаваха въпроси към публиката, свързани с казаното от тях. Така всеки един слушаше внимателно, отговорите летяха като куршуми от всички страни, придружени с викове на борба за верни предположения, а долавянето на казаното бе с повишена трудност за всички оценяващи истинността им. Имаше не само трагични диалози, а и комични, които предизвикаха такъв смях, че разтърсихме звучно и забавно библиотеката в училище.
Момчетата с комичните диалози спечелиха сърцата на всички, не защото момичетата не бяха добри колкото тях, а защото всички колективно решиха да изберат забавлението като победа. Всеки ученик иска смях и веселба, точно заради това за победител единодушно бе избран актьорът Стефан от 8 клас.
Напоследък доста събития се организират в гимназията ни, забелязвате ли? Хубавото на тези спектакли и екскурзии е това, че развиваме способностите и качествата си, забавляваме се и се сплотяваме като колектив. Никой не иска само учене, нали така? Когато е придружено със смях и приятели се учи по-лесно и приятно. А гледането на театрални постановки е удоволствие и забавление за всички нас. Продължавайте да се развивате и чакаме следващото представление с нетърпение!
Глория
ТУР НА ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ
Клубовете „Самоков преди 100 години”, "Журналистика” и „Открита сцена” посетиха Военно-историческия музей. Пътуването се осъществи на 23.11.2012г. Учениците бяха всички участници в трите клуба.
Учителите (надзирателите), които ни придружиха, бяха ръководителите на клубовете.
Часът на тръгване бе 13:15, а пътуването мина добре. Първата ни спирка беше Военноисторическият музей. Направихме няколко запомнящи от вън снимки. Докоснахме се до всички тези големи и могъщи танкове, вертолети, самолети, изтребители, подводници. Разхождайки се из двора и разглеждайки външната експозиция, човек се докосва до историята. Стоиш до военните зверове и си толкова малък, а те са все още носят духа на битките. Замръзнали във времето там, те ни пренасят в един друг свят. Свят на битки, на бутнове и свят на сила и достойнство. Такъв свят, в който ежедневните проблеми, които ние сега имаме като например в кое кафе са отидем, или пък коя
блузка да си купя, са били немислими. Свят, в който ежедневните им проблеми са били как да прехраним децата, дали изобщо ще останем живи и днес. Чувството, което те кара да изпитваш това място, е неописуемо. Всеки един уважаващ страната си българин трябва да посети музея.
Направихме снимки и влязохме да разгледаме вътрешната експозиция. Музеят е на три етажа, като експозицията е подредена по хронологичен ред. Всички пътуващи ученици влязохме да разгледаме и си мислехме, че всички ще останем по време на обиколката на музея. Да, ама НЕ, като в истинска битка „смелите” войни, които имаха сили да останат до края на беседата оредяваха и оредяваха. В края на разглеждането на експозицията бяха останали около половината от учениците. Но в крайна сметка, не може да се угоди на всички участващи. Едни искали едно, други искали второ. Но важното е, че всички, искащи да се запознаят с историята на България, го направиха. Беседата,
бе с продължителност около 30 – 40 минути и всеки от нас успя да запълни някои от празнотите в знанията си.
Огладнели, от поемането на тооолкова много информация, всички се насочихме към McDonald’s,
разбира се. Няма ученик,които да не обича да си похапва от това колкова вредно, но вкусно изкушение. Ха сега познайте къде бе следващото място, което посетихме? Досетихте се, нали? Мола естествено хаха. Имахме един час свободно време, в което бяхме като хуни, вилнеещи из него. Отново някои от нас похапнаха, други пък ги влечеше страстта да пазаруват, трети пък позираха пред обективите на своите фотоапарати.
Чакайте, чакайте какво си мислите, че до тук спираме с интересните моменти...? Ооо НЕ! На връщане автобусът се превърна в движеща се дискотека. Всички много се забавлявахме, звучаха песни през целия път отбратно към Самоков, успяхме да задоволим интересите на всички, като преминахме през всички стилове на музиката.
Пътуването беше вълнуващо, изпълнено с много емоции и не на последно място и образователно. Благодарим на учителите, които се заеха с организацията му. Надяваме се да има поне още едно такова пътуване.
Ади
Учителите (надзирателите), които ни придружиха, бяха ръководителите на клубовете.
Часът на тръгване бе 13:15, а пътуването мина добре. Първата ни спирка беше Военноисторическият музей. Направихме няколко запомнящи от вън снимки. Докоснахме се до всички тези големи и могъщи танкове, вертолети, самолети, изтребители, подводници. Разхождайки се из двора и разглеждайки външната експозиция, човек се докосва до историята. Стоиш до военните зверове и си толкова малък, а те са все още носят духа на битките. Замръзнали във времето там, те ни пренасят в един друг свят. Свят на битки, на бутнове и свят на сила и достойнство. Такъв свят, в който ежедневните проблеми, които ние сега имаме като например в кое кафе са отидем, или пък коя
блузка да си купя, са били немислими. Свят, в който ежедневните им проблеми са били как да прехраним децата, дали изобщо ще останем живи и днес. Чувството, което те кара да изпитваш това място, е неописуемо. Всеки един уважаващ страната си българин трябва да посети музея.
Направихме снимки и влязохме да разгледаме вътрешната експозиция. Музеят е на три етажа, като експозицията е подредена по хронологичен ред. Всички пътуващи ученици влязохме да разгледаме и си мислехме, че всички ще останем по време на обиколката на музея. Да, ама НЕ, като в истинска битка „смелите” войни, които имаха сили да останат до края на беседата оредяваха и оредяваха. В края на разглеждането на експозицията бяха останали около половината от учениците. Но в крайна сметка, не може да се угоди на всички участващи. Едни искали едно, други искали второ. Но важното е, че всички, искащи да се запознаят с историята на България, го направиха. Беседата,
бе с продължителност около 30 – 40 минути и всеки от нас успя да запълни някои от празнотите в знанията си.
Огладнели, от поемането на тооолкова много информация, всички се насочихме към McDonald’s,
разбира се. Няма ученик,които да не обича да си похапва от това колкова вредно, но вкусно изкушение. Ха сега познайте къде бе следващото място, което посетихме? Досетихте се, нали? Мола естествено хаха. Имахме един час свободно време, в което бяхме като хуни, вилнеещи из него. Отново някои от нас похапнаха, други пък ги влечеше страстта да пазаруват, трети пък позираха пред обективите на своите фотоапарати.
Чакайте, чакайте какво си мислите, че до тук спираме с интересните моменти...? Ооо НЕ! На връщане автобусът се превърна в движеща се дискотека. Всички много се забавлявахме, звучаха песни през целия път отбратно към Самоков, успяхме да задоволим интересите на всички, като преминахме през всички стилове на музиката.
Пътуването беше вълнуващо, изпълнено с много емоции и не на последно място и образователно. Благодарим на учителите, които се заеха с организацията му. Надяваме се да има поне още едно такова пътуване.
Ади
Как върви подготовката за Мобилност 2 по "Коменски"
Остават броени дни до отпътуването на шестимата участници: 4 ученици и 2 учители, участващи във втората мобилност по проект „Коменски”, многостранни партньорства.
Адела, Силвия, Кристиян и Аделина заедно с г-жа Ковачева и г-н Петров в ранното утро на съботния ден 01.12.2012г. ще отпътуват за Гърция. Наше проучване установи, че всички са малко притеснени от предстоящото напускане на България. За повечето участници това е първо преминаване на границата и е разбираемо странното вълнение с дискомфортни оттенъци.
Всеобщо правило е, когато се отива на работна среща, да се осъществи предварителна подготовка.
Гръцките партньори изпратиха програмата на срещата и задачите за участниците. Българските представители разбраха какво се очаква от тях и приложиха шопското правило. Като има спешна работа, сядам. Ако е спешна, някой ще я свърши, ако не я свърши никой, значи не е била спешна.
това в кръга на шегата. А истината е, че подготовката изисква работа най-вече за госпожа Ковачева. Тя, от наша страна, трябва да избере и да предложи на останалите страни подходяща ИКТ за съвместните дейности по проекта “Култура, климат, природа –отговорността на нашето европейско бъдеще”. Работата й е много, но тя е железна, ще се справи.
Адела, Силвия, Кристиян и Аделина заедно с г-жа Ковачева и г-н Петров в ранното утро на съботния ден 01.12.2012г. ще отпътуват за Гърция. Наше проучване установи, че всички са малко притеснени от предстоящото напускане на България. За повечето участници това е първо преминаване на границата и е разбираемо странното вълнение с дискомфортни оттенъци.
Всеобщо правило е, когато се отива на работна среща, да се осъществи предварителна подготовка.
Гръцките партньори изпратиха програмата на срещата и задачите за участниците. Българските представители разбраха какво се очаква от тях и приложиха шопското правило. Като има спешна работа, сядам. Ако е спешна, някой ще я свърши, ако не я свърши никой, значи не е била спешна.
това в кръга на шегата. А истината е, че подготовката изисква работа най-вече за госпожа Ковачева. Тя, от наша страна, трябва да избере и да предложи на останалите страни подходяща ИКТ за съвместните дейности по проекта “Култура, климат, природа –отговорността на нашето европейско бъдеще”. Работата й е много, но тя е железна, ще се справи.
На самата среща в град Йерапетра, Крит партньорите от страните Германия, Гърция, Италия, Латвия, Полша, Испания и България ще работят в паралелни сесии за подбор на инструментариум в областта на информационните и комуникационните технологии.
Учениците ще бъдат настанени в примени семейства, като ще бъдат разпределени по интереси и пол.
Делегацията на "Коменски" ще бъде приета от кмета на Йерапетра и от длъжностни лица в училището.
Работната програма е натоварена доста, но е помислено и за развлечения като посещение на винарна и обяд в нея. Да им е наздраве!
От разговорите, които проведох с участниците в пътуването, разбрах, че всички са настроени много положително и са готови да представят по достоен начин училището и града ни.
Пожелаваме им незабравими мигове и успешна работа!
Учениците ще бъдат настанени в примени семейства, като ще бъдат разпределени по интереси и пол.
Делегацията на "Коменски" ще бъде приета от кмета на Йерапетра и от длъжностни лица в училището.
Работната програма е натоварена доста, но е помислено и за развлечения като посещение на винарна и обяд в нея. Да им е наздраве!
От разговорите, които проведох с участниците в пътуването, разбрах, че всички са настроени много положително и са готови да представят по достоен начин училището и града ни.
Пожелаваме им незабравими мигове и успешна работа!
RSS Feed